— Готвя докторат за ръководни личности в нашата икономика — казал за обяснение.
Сътрудниците от института му подготвили материали за следващия ден и студентът с очилата със златни рамки цял предобед прекарал в читалнята, като си вземал прилежно бележки. После поблагодарил и си тръгнал. Казвал се Вили Петер Щол, бил на 27 години и ролята му не свършила с това.
В петък, 25 юли, в магазина за стари коли в Хюрт край Кьолн влязъл младеж и дълго разглеждал микробус „Фолксваген“ номер К-С 3849.
— Е, какво, харесва ли ви? — попитал продавачът.
— Бива го. И белият цвят е също хубав — отговорил младежът.
— Така че ще го вземете, нали?
— Ще го взема.
— Заповядайте, влезте, господине, да попълним договора за покупката. Книжата са в канцеларията ми.
Когато седнали до малката масичка и купувачът спокойно запалил цигара, продавачът попитал:
— Името ви, моля?
— Ето тук е всичко — казал купувачът и подал на търговеца личната си карта. На нея било написано името — Петер Борге, и адресът: Кьолн 1, Люксембургерщрасе 121. Борге заплатил и си тръгнал. Търговецът триел доволно ръце, нали бил продал микробуса набързо и без пазарлъци. Имал чувството, че младежът бърза за някъде.
Преди време някакъв арабски шейх, който между другото бил вложил петродоларите си в над 60 западногермански недвижими имоти, построил небостъргач на ул. „Винер Вег“ 1б в Кьолн и давал апартаментите под наем. Те били комфортно обзаведени. Към всеки апартамент имало гараж в сутерена. На 27 юли Лиза Рис няела доста скъпия апартамент номер 2065 и получила към него място номер 127 в гаража. Предплатила. На 30 юли 1977 г. в полицейския участък в Кьолн-Порц се появил ядосан мъж и съобщил, че са му откраднали колата.
— Съвсем нова, господин комисар, вчера я купих! — викал той.
— Успокойте се, господине… Да започнем отначало. Името ви?
— Арно Ласт.
— Професия?
— Електротехник. Значи майстор в градските работилници.
— Каква беше колата ви?
— Съвсем нова, господин комисар…!
— Марка?
— „Мерцедес 300“, жълта.
— Номер?
— Един момент — бръкнал Ласт в джоба си и погледнал в документите. — Аз … Та аз не успях да го запомня. К-АА-6584.
— Ще ви уведомя, господин Ласт — казал комисарят и станал.
— И още нещо — спомнил си изпотеният мъж. — Отзад има теглич за ремарке. Исках да купя каравана. Заминаваме със семейството за Италия… Хм, заминаваме… Искахме да заминем.
— Не падайте духом, може би скоро ще я намерим.
— Има ли такива случаи, господин комисар?
— Понякога.
В подземния гараж на небостъргача на „Винер Вег“ 1б се появила чужда кола. Управителят на гаража Фридрих Вилк я поогледал и одобрително закимал. Впрочем съвсем новият Мерцедес бил последен модел. Вилк не знаел кому принадлежи, записал си номера К-LZ 589 и за по-сигурно блокирал изхода на мерцедеса с колата си. Още същата вечер в жилището му се явил собственикът, младежът с очилата със златни рамки, и започнал да се извинява.
— Тая няма да я бъде, млади господине. Първо, не ви познавам, а в моя гараж никой чужд човек не може да паркира. Затова съм тук.
— Знам, господин Вилк, но аз не съм чужд. Годеник съм на госпожица Рис, която живее тук. Тъй че исках да ви помоля …
Вилк получил двадесет марки и се разбрали.
Мерцедесът можел да остане в гаража на място номер 127. А и госпожица Рис била приятна блондинка, управителят на гаража се запознал с нея, когато му поискала ключа от пощенската кутия. Само му се сторило странно, че живеела в апартамент, в който нямало никакви мебели. Може би тепърва ще и ги докарат.
Председателят на Федералния съюз на германската индустрия и на Федералното сдружение на съюзите на германските работодателя15 — д-р Ханс-Мартин Шлайер, бе твърде влиятелен и богат. В неделя вечерта, на 14 август, се върнал обгорял и отпочинал от вилата си край Боденского езеро и на следващия ден отишъл в бюрото в сградата на фирмата „Даймлер-Бенц“ в Щутгарг, където заемал един от ръководните постове. Там научил, че полицията го е включила в списъка на застрашените, следователно и на охраняваните лица.
Впрочем в бележника на арестуваните бандити Хаг и Майер за заплануваната акция „Биг Раусхоле“ било открито съкращението „хм“. Полицейските чиновници съставили списък на всички стопански магнати, за които би могло да се отнася съкращението. Шлайер се казвал Ханс-Мартин, „хм“ би могло да означава неговото име.
15
Bundesverband der Deutschen Industrie und Bundesvereinigung der Deutschen Arbeitgeberverbände. — Бел. авт.