До бонското правителство:
„Погрижете се да бъде незабавно прекратено широко оповестеното издирване, защото иначе ще разстреляме Шлайер н не ще преговаряме за неговото освобождаване!
РАФ.“
Въпреки това издирването на атентаторите започнало на пълни обороти. От домоуправителя Вилк криминалистите научили за госпожица Рис и позвънили на вратата на нейния апартамент. Никой не отговорил. И тъй като си имали работа с терористи, които не се гнусели от никакви средства и обичали да работят с взривни вещества, полицаите не посмели да разбият вратата. Наредили да се достави специална бронирана количка, толкова малка, че изглеждала почти като играчка. Съвършена и изпитана машина, внесена от Северна Ирландия. Тя била с дистанционно радиоуправление, имала 7 фара, видеокамера, ефикасен автомат, движела се на вериги и била стриктно управляема.
Нейният „шофьор“ седял на сигурно място до телевизионния екран, върху който наблюдавал терена и „боя“ на бронирания робот. Количката обиколила жилището на Рис, на екрана се виждало, че апартаментът е празен.
После при обиска се установило, че Рис всъщност е Фредерике Крабе, сестра на Хана Елизе Крабе, участвувала в нападението на посолството в Стокхолм. Терористката не живеела в разкош. В апартамента имало надуваем дюшек, нощна лампичка, един стол и чувсвителен радиоприемник.
Нападението посред бял ден в центъра на Кьолн предизвиква ужас. Най-вече и затова, че то не е първото и че от всички предишни е най-драстичното.
Трима мъртви полицаи, убитият шофьор и отвлеченият Шлайер са тъжната равносметка. Федералното правителство е наясно как ще реагира обществеността на събитието. Полицията, неспособна да защити лицето, за което се е предполагало, че може да стане жертва на терористите, не чака похвала. Всеизвестно е и това, че само през първото полугодие на 1977 г. терористични банди са откраднали от служебни помещения, често и от заключени железни сейфове, 332 непопълнени, 255 попълнени, но използваеми лични карти, 226 неупотребени задгранични паспорта, 456 шофьорски книжки, 34 служебни печата, 3 специални пишещи машини, на които се вписват имената върху задграничните паспорти. Престъпниците са се сдобили с 2040 пистолета, 1463 пушки, 197 автомата, 6 килограма взривно вещество, 55 мини и 15 ръчни гранати, тъй че са разполагали с комплексен арсенал, необходим за терористичната им дейност. Бандите притежавали същите радиоапарати, които използва полицията.
Терористите са присвоили 1260 радиостанции и дори имали тъй наречения ИНВЕНТР — полицейско шифриращо и дешифриращо устройство. Съвестта на полицията не е чиста, след като не успява да попречи на „презапасяването“ на гангстерите.
Може би тъкмо затова командуващ акцията по издирването става лично федералният канцлер Хелмут Шмит. В 21,30 ч той се появява на телевизионния екран и докладва за трагичното събитие. После се обръща към терористите:
„Сигурно и злосторниците слушат някъде речта ми. Може би изпитват чувството на триумф поради силата си, но нека не се заблуждават. Тероризмът няма шанс, защото срещу него е не само волята на държавните органи, но срещу него се изправя целият народ.“
Трябва да се каже, че се стига до парадокс, който едва ли има равен на себе си. Един от върховните дейци на нацията и държавата застава срещу терористите, разговаря с тях като парламентьор, и то на равнище, сякаш срещу него стои политически партньор.
Тази роля му е поверена от представителите на участвуващите в правителството партии и министрите. В продължение на шест седмици той буквално се пазари за живота на отвлечения. Но не може да се каже, че той има превъзходство в две трети от тази борба.
В Бон е съставен „кризисен щаб“ и е постигнато съгласие за подхода. Целта е да се освободи Шлайер, да се заловят престъпниците и да бъдат изправени пред съда, за да се възстанови доверието у гражданите, които вече са престанали да вярват, че полицията и другите органи на държавната власт са в състояние да гарантират тяхната сигурност. Тактиката, която криминалистите избират, е проста и проверена. Да протакат преговорите, да играят по нервите на терористите, да разчитат, че те няма да издържат. И така — зачакали бандитите да се обадят.