Хората повтаряли думите от завещанието, което той изпратил от затвора на дъщеря си: „Единствената цел в живота, малката ми, е да не се вреди на ближните, Иначе бе трябвало всеки да бъде свободен безпрепятствено да прави това, което намери за добре. Свобода на действията, свобода на словото! Живей за единствената цел — за щастието на човечеството. Работи над себе си, за да се радват хората на всяка дума, която ще произнесеш, на всяка постъпка, която ще извършиш. Тогава ще живееш плодотворен живот, тогава, когато трябва да го напуснеш, ще изпиташ същото удовлетворение, което изпитва твоят баща в смъртния си час — защото аз умирам заради всички клетници, живеещи в ада на това общество!“
Само пет дни анархистите били в траур заради другаря си. После в луксозното кафене на парижкия хотел „Терминюс“ избухнала нова бомба — двадесет ранени, един убит. И един бягащ атентатор. Преследвали го, той бяга и стреля наоколо. Накрая полицаите все пак успяват да му сложат белезниците. Пред съдия-следователя твърдял, че се казва Льо Бретон, но не издържал дълго с тази маска.
Отмъстителят за смъртта на Вайаи се нарича Емил Анри. Той е с една категория по-високо от своя мъртъв образец, както и Вайан е една категория по-високо от своя предшественик Равашол.
Бил на двадесет и една години, произхождал от класата, срещу която се изправя, на пролетарската барикада го довеждат не нищетата и не гладът, а копнежът за освобождението на човечеството. При разпита признал, че и атентатът на улица „Де бон-з-анфан“ бил негово дело. Тогава, през ноември 1892 г., бил хвърлил бомба със закъснител в бюрото на компания „Кармо“. Наистина пазачите навреме я открили, извикали полицаи, които я отнесли в най-близкия участък, но там тя избухнала. Четирима убити и много ранени.
Анри произхожда от богато буржоазно семейство. Бил е изключителен ученик, още па шестнадесет години му предложили да постъпи във Висшето политехническо училище, където следвала по-голямата част от бъдещите щабни офицери на френската армия, но той отказал. Ненавиждал униформите и всичко, което напомня за военна служба. Тръгнал да търси щастието си по света — във Франция работил в семейни предприятия, после попаднал във Венеция и накрая започнал да изучава часовникарски занаят. Така открил целта в живота си — пожелал да стане изпълнител-анархист, а часовниковият механизъм е все пак основа на всяка бомба със закъснител.
Председателят на съда:
— Защо избрахте тъкмо кафенето на хотел „Терминюс“ за цел на своето нападение?
Анри:
— Исках да убия колкото се може повече хора.
Председателят на съда:
— Направо ли отидохте в кафенето на „Терминюс“?
Анри:
— Не, преди това погледнах в няколко други локала, но в повечето от тях имаше малко хора.
Председателят на съда:
— Вижте какво, Анри, искали сте да убиете трудови хора. При това дори не сте ги познавали. В края на краищата не бихте могли да ги ненавиждате. И въпреки това стоите тук безчувствен и равнодушен пред тези, които сте осакатили и които ви гледат от скамейката на свидетелите.
Анри:
— Напълно безразлични са ми. Вие също, господин председателю. Тези хора са на страната на буржоазията. Имат дял за мизерията и нещастието на обществото. А личното им нещастие ли? Не ме интересува. В живота си съм видял вече друга мизерия. И ако на този свят има виновник за нея, то са именно те и цялата им класа.
Заучена поза, верую или силно желание да се жертвува в името на възвишената идея? Нима цинизмът е бариера, която той издига около себе си и зад която се прикрива? Или Анри е бил наистина такъв, че е вярвал на всичко, което казва?
Емил Анри получил възможност да обясни на съдебните заседатели подбудите и становището си. Като от амвон при неделна служба той проповядвал възгледите си, за които бил убеден, че ще спасят прогнилия свят.
Председателят на съда:
— Защо хвърлихте бомбата тъкмо в бюрото на миннодобивната компания? Та вие не сте познавали никого от намиращите се там чиновници?
Анри:
— Зад бюрата седяха буржоа. Със своите пет стотарки месечна заплата те винаги стоят на страната на управляващата класа. Те са опасни, те са най-опасните!
Председателят на съда:
— Господин Анри, та тези невинни хора нямат понятие от нищо!
Анри:
— Никой не е невинен! Всеки отговаря за всичко. Тия, които не се противопоставят на буржоата, наливат вода във воденицата им.
Председателят на съда:
— Мислите си, че воювате за по-добро бъдеще, за социална справедливост, а при това сте съвсем несправедлив. Със спокойна съвест решавате да убиете човек за когото нищо не знаете, никога не сте говорили с него, нямате понятие дали е добър или лош.