Чертите на лицето ѝ се отпуснаха. Вероятно стигна до заключението, че Райм е направил връзката току-що и че никой друг не знае истината. Огледа стаята. Линкълн забеляза, че тя изглежда добре за годините си. Светли очи, лунички. Само няколко бръчки. Русата ѝ коса, изпъстрена със сиви кичури, беше гъста и буйна. Белезите се виждаха ясно, но не помрачаваха привлекателността ѝ. Върнън явно е бил мек пластилин в ръцете ѝ.
— Къде са доказателствата, които сте събрали в апартамента на Върнън?
Алиша се опасяваше, че Райм е събрал статии за съдебното дело срещу „Ю Ес Ауто“ или че има други доказателства за истинския мотив, които водят към нея.
— Ще ни убиеш.
Тя се намръщи.
— Разбира се. Но обещавам, че ще оставя живи всички други. Приятелката ти Амелия. Върнън беше обсебен от нея. Едва ли не ревнувах. Нищо няма да ѝ се случи. Както и на майка ѝ. И на другите от екипа ти. Но ти си мъртъв. Очевидно. И тя. Двамата.
— Онова, което искаш, не е толкова лесно. Част от уликите се обработват в лабораторията по криминалистика в Куинс и…
— Другата ми възможност за избор е да изгоря къщата. Това обаче ще привлече много внимание и може да пропусна някои неща. Затова казвай.
Райм мълчеше.
Алиша огледа дневната — шкафовете, кашоните с книжа и найлоновите пликчета, лавиците и инструментите. Приближи се до единия шкаф, отвори го и надникна вътре. Затвори го и отвори друг. След това огледа големите бели дъски с уликите и прерови кашоните с найлонови и хартиени пликове с улики. Разгъна чувал за боклук, тъмнозелен като чувал за трупове от Института по съдебна медицина, и хвърли вътре няколко тетрадки и изрезки от вестници.
Тя продължи да събира доказателства, в които предполагаше, че се споменава за нея и за съдебното дело, а после извади хартиен плик от чантата си и внимателно започна да изважда съдържанието. Космите на Грифит, разбира се, точно както предполагаше Райм. Късчета хартия, където несъмнено бяха неговите пръстови отпечатъци. И после — наистина беше обмислила внимателно всичко — негова обувка. Не я остави, а притисна няколко пъти подметката на пода близо до инвалидната количка на Райм, за да остави отпечатъци.
— Случилото се с теб и съпруга ти е ужасно — каза той. — Но нищо от това няма да го поправи.
— Анализът разход-полза — изсъска Алиша. — Възприемам го като анализ „На кого е по-евтино да го начукаме“.
Тя се наведе, за да притисне подметката на обувката на Върнън към пода и блузата ѝ се разтвори. Линкълн ясно видя набръчканата и зачервена кожа на гърдите ѝ.
— В статията пише, че си спечелила делото.
Райм забеляза, че няколко от пликчетата са се разтворили, когато Алиша ги беше хвърлила в чувала за боклук. Макар и изправен пред смъртта, той се ядоса от замърсяването на уликите.
— Не спечелих. Подписах извънсъдебно споразумение. Преди докладната записка да излезе на бял свят. Майкъл, съпругът ми, беше пил, преди да стане катастрофата. Това нямаше нищо общо със скъсването на маркуча на горивната помпа. Алкохолът обаче щеше да работи срещу нас на съдебния процес и имаше доказателства, че той е влошил моите наранявания. Майкъл счупи ръката ми, докато ме дърпаше от горящата кола, преди да умре. Адвокатът ми каза, че те ще извъртят срещу мен това… и пиенето. Съдебните заседатели можеше да решат да не ми дадат нищо. Затова се съгласих на споразумение. Но никога не е било за пари. Ставаше въпрос за две фирми, които убиха съпруга ми, обезобразиха мен и не бяха изправени пред правосъдието. Никой не беше обвинен. Компанията плати много пари на ищците, но същата вечер изпълнителните директори се прибраха у дома при семействата си. Моят съпруг не си дойде вкъщи. И други съпрузи, съпруги и деца не се върнаха в домовете си.
— Грег Фромър е напуснал компанията и се е занимавал с благотворителна дейност — отбеляза Райм. — Той е бил виновен за случилото се с горивните помпи.
Изречението се отрони бавно от устата му и Алиша му хвърли поглед, който говореше: „О, моля те“.
— Народният пазител — добави той. — Всичко това бяха глупости, нали?
Тя кимна.
— Върнън не е най-привлекателният мъж на света. Не беше трудно да го убедя да направи каквото искам. Хората, отговорни за смъртта на Майкъл, трябваше да умрат по същия начин като него и другите. От продукти. От алчност. Върнън с удоволствие се съгласи да го направи и решихме да го превърнем в политически въпрос като прикритие. За да не си мислят хората за „Ю Ес Ауто“ и евентуално да направят връзката с мен.