Той видя, че погледът на Сакс се отправи към тъмен ъгъл, където имаше пет-шест бели дъски, на които записваха уликите, събрани на местопрестъпления от бившето протеже на Сакс и Райм, патрулен полицай Рон Пуласки. Тримата, заедно с един друг полицай от отдела по криминалистика, стояха пред дъските и обменяха идеи за самоличността и местонахождението на някой извършител. Сега дъските бяха обърнати с лице към стената, сякаш негодуваха, че Линкълн вече не ги използва.
— Ходих да видя вдовицата — каза Амелия.
— Вдовица?
— Санди Фромър. Съпругата на жертвата.
Едва след момент Райм осъзна, че тя не говори за човека, убит от Неизвестен извършител 40, а за мъжа, който беше загинал в произшествието с ескалатора.
— Ти ли трябваше да съобщиш новината? — Криминалистите като Линкълн рядко получаваха трудната задача да обяснят, че нечий любим вече не е на този свят.
— Не. Само… Грег, жертвата, искаше да ѝ кажа, че обича нея и сина им, докато умираше, и аз се съгласих.
— Браво на теб.
Сакс повдигна рамене.
— Синът му е на дванайсет. Брайън.
Райм не попита как се чувства семейството на загиналия. Въпросът беше излишен.
Хванала чашата си с две ръце, Амелия се приближи до нестерилна маса и се подпря на нея. Погледна Райм.
— Бях близо. Замалко да го хвана. Имам предвид Неизвестния заподозрян 40. После обаче се случи нещастието с ескалатора. Трябваше да избирам — каза тя и отпи глътка вино.
— Постъпила си правилно, Сакс. Разбира се, че е трябвало да го направиш.
— Попаднах на него случайно. Нямах никакво време да събера пълен екип за арест. — Амелия затвори очи и бавно поклати глава. — Претъпкан с хора мол. Не можах да се справя.
Сакс се критикуваше безпощадно и Линкълн знаеше, че трудните обстоятелства на тази импровизирана операция биха могли да са извинение за някои хора, но със Сакс не беше така. Сега той имаше доказателства за това — тя прокара пръсти през косата си и почеса главата си. След това, изглежда, се усети какво прави и спря. Минута по-късно започна отново. Сакс беше човек на страхотни динамики, някои светли, други тъмни. При нея бяха в пакет.
— Някакви веществени доказателства от заподозрения? — попита Райм.
— Нямаше много в „Старбъкс“, където седеше. Той чу писъка на Грег Фромър и като всички други погледна към него. Аз бях в полезрението му. Предполагам, че е видял пистолета ми или значката на колана ми. Разбрал е какво става. Или е заподозрял. Затова избяга бързо и взе всичко със себе си. Имаше някакви следи върху масата, но той беше там само няколко минути.
— Откъде е избягал? — Линкълн вече не работеше в полицията, но по навик задаваше очевидните въпроси.
— През товарната платформа. Рон и няколко криминалисти и униформени полицаи от Осемдесет и четвърти участък работят по случая, извършват оглед и може да открият нещо. Ще видим. А, и в моя чест ще се събира Комисията по балистика.
— Защо?
— Стрелях в мотора.
— Какво?
— Не гледа ли новините?
— Не.
— Жертвата не се беше заклещила в стъпалата на ескалатора, а беше паднала върху зъбните колела на задвижващия мотор. Там нямаше бутон за изключване. Стрелях в намотките на мотора, но вече беше късно.
Райм се замисли върху думите ѝ.
— Никой не е бил ранен от изстрела, затова няма да ти наложат административно наказание. Може би ще бъдеш отстранена за седмица и нещо.
— Надявам се. Капитанът от Осемдесет и четвърти участък е на моя страна. Стига да няма репортери, които да се опитват да направят кариера с истории за ченгета, които стрелят в молове, всичко ще бъде наред.
— Не мисля, че това е широко разпространена журналистическа подспециалност — иронично подхвърли Линкълн.
— Капитан Мадино успя да изглади ситуацията за известно време.
— Обожавам този израз. Ти го употреби на място — доволно отбеляза Райм.
Амелия се усмихна.
На Линкълн това му хареса. Тя не се усмихваше много напоследък.
Сакс се върна при плетения стол до него и седна. Столът издаде отличителното си скърцане — звук, какъвто Райм не беше чувал никъде другаде.
— Мислиш си — бавно каза Амелия, — че щом съм се преоблякла вкъщи и няма да остана тук тази нощ… — Тя наклони глава настрани. — Тогава защо съм дошла?
— Позна.
Сакс остави недоизпитото си вино.
— Дойдох да те помоля за нещо. Искам услуга. Първоначалната ти реакция ще бъде да откажеш, но ме изслушай. Договорихме ли се?
Не ми достигна смелост.
Не и тази вечер.
Не заведох Алиша в Стаята с играчките.