— Защо манифестът е озаглавен „Стоманената целувка“?
— Той го измисли. Мисля, че имаше предвид своите инструменти, триони, ножове и длета.
— Как откри Върнън?
— Планирах всичко от години, разбира се. Най-трудното беше да намеря изкупителна жертва. Аз бях една от страните, които съдиха производителя на автомобили, затова не исках да извършвам убийствата. Една вечер обаче бях в Манхатън, вечерях, и случайно видях, че Върнън се сби с един мъж, някакъв латиноамериканец. Той му се подиграваше, че е дълъг и кльощав. Върнън направо превъртя. Откачи. Той побягна и мъжът хукна да го гони. Върнън обаче го беше планирал. Завъртя се и уби мъжа. С нож или бръснач. Не бях виждала по-обезумял човек. Същинска акула. После скочи в нелегално такси и изчезна. Не можех да възприема онова, което бях видяла. Убийство пред очите ми. Дни наред мислих за това. Накрая осъзнах, че Върнън може би ще ми помогне. Проверих в ресторанта, където той, изглежда, се хранеше често. Там не знаеха името му, но ми казаха, че ходел веднъж седмично. Отидох няколко пъти и накрая го видях.
— И го прелъсти.
— Да. На сутринта му казах, че съм го видяла как убива латиноамериканеца. Рискувах, но дотогава той вече беше налапал въдицата. Знаех, че ще направи каквото поискам. Казах му, че разбирам защо го е убил. Онзи се заяждаше с него и го тормозеше. И мен ме бяха тормозили в известно отношение. Автомобилната компания отне съпруга ми и обезобрази тялото ми с белези от катастрофата. Казах му, че искам да им го върна.
— Човекът, който е научил Върнън как да хакне контролерите „Дейта Уайз“, блогърът, когото той уби, му е дал и списък с клиенти, които са купили продукти с вградени устройства. Ти си потърсила сред тях хора, свързани с „Ю Ес Ауто“, нали?
Алиша кимна.
— Не можех да убия всички, свързани с компаниите. Исках само пет-шест души. Фромър, Бенкоф, Хеди… онази пиявица, адвокатката Валъри Мейър.
— Как ще убиеш Върнън Грифит? — равнодушно попита Райм.
Тя не се изненада, че той е стигнал до това заключение.
— Още не знам. Вероятно ще го изгоря жив. Ще направя да изглежда така, сякаш е залагал някакъв капан. Бензин. Той е необикновено силен за такъв мършав човек.
— Тогава знаеш къде е Върнън?
— Не. След като избяга от апартамента ми, не беше сигурен къде ще отиде. Може би в хотел някъде. Каза, че ще поддържаме връзка. И със сигурност ще ми се обади.
— С теб и семейството ти се е случила ужасна трагедия, но какво печелиш от убийствата?
— Справедливост, утеха.
— Ще те заловят.
— Не мисля. — Алиша погледна часовника си, пристъпи към Райм и вдигна макетния нож, гледайки югуларната му вена. Ръката ѝ не потрепваше, като на касапин или хирург.
Линкълн извърна поглед от острието, вдигна глава и каза:
— Добре, давай. Но силно. Трябва да бъде силно. Ще имаш само една възможност.
Алиша спря и се намръщи озадачено.
Райм обаче не говореше на нея. Очите му бяха приковани в Джулиет Арчър, която, залитайки, се промъкваше зад гърба на Алиша и държеше лампа за изследвания с тежка желязна основа. Арчър кимна, потвърждавайки, че е разбрала указанията на Линкълн, замахна и с всичка сила удари Алиша в основата на черепа.
54.
Медиците докладваха, че нараняванията на двете жени не са животозастрашаващи, макар че раната на Алиша Морган беше далеч по-сериозна.
Бяха я закарали в болничното крило на манхатънския арест, близо до Централния арест и съда.
Джулиет Арчър седеше на един от ратановите столове в дневната на Линкълн Райм. Имаше превръзка на лицето, от която се подаваше внушителна рана, подобна на тази на Алиша, когато беше дошла. Един медик приключваше със зашиването на втора рана на челюстта ѝ.
— Не е ли готово вече? — попита Райм, обръщайки се към Том. Домашният помощник сглобяваше тъчпада, който Алиша беше изтръгнала от инвалидната количка на Линкълн. — Минаха десет минути.
Понякога обхваща ли те нетърпение?
— Доброволно поех грижата да обслужвам хората тук — бавно отвърна болногледачът. — Забрави ли? Но какво си мислиш? Че ще го правя до утре?
— Струва ми се, че е готов. Включи го. Трябва да се обадя по телефона.
Том го погледна гневно и Райм млъкна.
Три минути по-късно тъчпадът отново работеше.
— Изглежда функционира добре. — Линкълн огледа дневната. — Поставен е малко накриво.