Е, пейзажът в спортната му чанта беше също толкова хубав. Дори по-хубав. По-голям и с по-ярки цветове.
Ами щеше да го хареса. Да, Ник се чувстваше добре.
Подсвиркваше си…
Джон Пероне беше оставил съобщение, че събира парите му и пише фалшивите документи за заем. Ник щеше да ги прочете внимателно. Трябваше да се увери, че сделката изглежда законна, така че всички близо до него — най-вече надзорникът му и Амелия — да повярват, че се е сдобил легално с парите. Щеше да ги убеди. Знаеше, че Ами ще му повярва, защото в очите ѝ беше видял, че иска да му вярва.
И Виторио, собственикът на ресторанта, щеше да приеме предложението му, защото Пероне и телохранителят му Ралф Севил, онзи тип с тирантите, щяха да се погрижат за това. Ник щеше да разкраси заведението — червена боя и по-хубави униформи на сервитьорките, да се сдобие с разрешително за алкохол и да го прекръсти на „Кафене Карели“. Щеше да започне напълно законен бизнес. Миналото му щеше да бъде погребано. Никой нямаше да разбере нищо.
Колкото до стремежа си да докаже невинността си, Ник щеше да остави това постепенно да се забрави. Щеше да каже на Амелия и на майка ѝ и техните приятели, че следите са изстинали, че единият свидетел от онова време е починал и че друг страда от алцхаймер и не може да си спомни нищо. Щеше да си придаде натъжен и отчаян вид, че в това отношение нещата не вървят. По дяволите, положих толкова усилия…
Ами ще хване ръката му и ще каже, че всичко е наред. Че дълбоко в душата си знае, че той е невинен — и че вече е чула на улицата (благодарение на Пероне), че Ник не е виновен. Беше му неприятно да я лъже — да съчинява онези глупости за Делгадо, който не би организирал кражба дори ако животът му зависи от това — но трябваше да се направят някои жертви.
Половин пресечка по-нататък Ник отново се замисли за Фреди Каръдърс.
Ралф Севил, телохранителят на Пероне, му се беше обадил да каже, че трупът на Фреди е в Нютаун Крийк, омотан с верига и украсен с петнайсеткилограмови тежести. Ник предполагаше, че Севил знае какво прави, но беше избрал адско място за вечен покой за Фреди. Този воден басейн между Бруклин и Куинс беше един от най-замърсените в страната, там беше станал скандалният петролен разлив на „Грийнпойнт“, по-лош от онзи на „Ексон Валдес“.
Мамка му. Жалко за Фреди. Жегна го чувство на вина. Фреди беше и баща.
Близнаците са момчета. Другите са момичета на четири и на пет години…
Заболя го.
Но за съжаление се налагаше да има косвени жертви. Много хора бяха длъжници на Ник. Случилото се с него беше крайно несправедливо — една дребна кражба, лек удар с ръкохватката на пистолет (шофьорът на камиона, когото беше халосал, беше пълен задник) и системата му се беше нахвърлила за нещо, което правеха почти всички. Другите се измъкваха безнаказано от всякакви каши. А каква беше неговата награда? Откраднаха години от живота му.
Длъжници са ми…
Ник изчака светофарът да светне зелено и пресече улицата. Докосна спортната си чанта с градския пейзаж вътре, който леко притискаше гърба му като любяща ръка. Представи си Амелия, красивото ѝ лице на манекенка, правата ѝ червена коса, сочните ѝ устни. Не можеше да я избие от главата си. Спомни си я как спеше онази нощ, стиснала ръка в юмрук, дишайки спокойно и леко.
Ник зави по своята улица и се замисли за един друг човек — Линкълн Райм.
Изпитваше единствено уважение към него. По дяволите, ако Райм водеше разследването на кражбата на моста, Ник и бандитите, на които той продаде крадената стока, щяха да бъдат арестувани месеци по-рано — и обвиненията щяха да бъдат много по-тежки. Не можеше да не се възхищава на такъв ум.
И Райм държеше на Амелия. Това беше хубаво.
Вярно, щеше да бъде гадно да му я отнеме. Но разбира се, Ник намираше утеха във факта, че тя всъщност не може да обича Райм. Как е възможно да обичаш някой, който е… ами в това състояние. Амелия сигурно беше с него от състрадание и това беше хубаво. Райм вероятно го знаеше и щеше да преживее загубата ѝ.
Може би в бъдеще всички щяха да бъдат приятели.
Амелия Сакс беше приключила с огледа на апартамента на Алиша Морган, където нямаше почти никакви улики за местонахождението на Върнън Грифит, и размишляваше за същността на злото.
Злото имаше множество различни лица.