Алиша Морган беше едно от проявленията му. Линкълн Райм ѝ се беше обадил и ѝ бе разказал какво се беше случило в дома му и че Алиша е организирала убийствата заради отговорността за продукта. Че мотивът ѝ е бил отмъщение за ужасна несправедливост. Това поставяше злото, което тя беше извършила, в друга категория, различна от тази на серийните изнасилвани или терористите.
Имаше и друг вид зло — на масовите производители, които бяха решили да не поправят неизправност в автомобил, за която са знаели, че може да убие или нарани. Може би алчност, а може би пластовете на корпоративната структура ги бяха предпазили от съвест, така както екзоскелетът предпазва течното сърце на бръмбар. И може би шефовете на компаниите за автомобили и за горивни помпи искрено се бяха надявали или дори молили в неопетнените си църкви в неделя, че няма да се случи най-лошото и че пътниците, които се возят в техните лъскави коли — същински тиктакащи бомби с часовников механизъм — ще живеят дълго живи и здрави.
И Върнън Грифит, прелъстен — буквално — от жена, която се беше възползвала от несигурността му.
Кое беше най-голямото зло?
Амелия седеше на дивана, облегнала гръб на протритата кожа, и си мислеше: Къде си, Върнън? На километър оттук ли се криеш? Или на десет хиляди километра?
Ако някой можеше да определи местонахождението му, това бяха тя, Райм и Мел Купър. О, и Джулия Арчър. Стажантката. Тя беше добра за новобранец. Разсъждаваше бързо и показваше безпристрастие като Линкълн. А това беше крайно необходимо в странния свят на криминалистиката. Сакс беше убедена, че Райм е бил добър и преди произшествието, въпреки че не го бе познавала тогава, но смяташе, че неговото състояние наистина му е позволило да израсне като криминалист. Джулиет щеше да стане отлична в тази област, ако след операцията няколко месеца по-късно остане парализирана, което според Линкълн беше много вероятно.
Двамата сте добър екип…
Сакс огледа апартамента. Мястото изглеждаше чисто. Нямаше запалени лампи и вътре проникваше оскъдна светлина от улицата. Това беше интересен аспект на градския живот — много малко слънчева светлина. Навлиза в дома или офиса ти и се отразява в прозорците, стените, табелите, витрините на магазините и други фасади. Повечето пространства в града са осветени от слънцето само два-три часа дневно, разбира се, с изключение на къщите на богаташите, които обитават висините. Амелия си спомни израз отпреди известно време — да живееш на отразена светлина — който много точно описваше живота в големия град.
Боже, колко философски съм настроена днес, помисли си тя и се зачуди защо ли е така.
В същия момент от външната врата се чу издрънчаване на ключове. В големите градове, поне в Ню Йорк, хората имат най-малко две секретни ключалки и верига.
Разнесе се леко изскърцване, когато вратата се отвори. Сакс извади глока си и се прицели в гърдите на мишената.
— Амелия — чу се стъписан шепот.
— Пусни чантата, Ник. И легни на пода по лице. Искам да виждам двете ти ръце във всеки момент. Разбираш ли?
56.
Двамата Пуласки седяха в деликатесен магазин в Гринич Вилидж, недалеч от Шести участък.
Тони Пуласки работеше в Шести участък и двамата братя близнаци често идваха тук.
Той и Рон пиеха кафе от дебели чаши, толкова дебели, че ако някой ги чукнеше по-силно, както често се случва в заведение за хранене, нямаше да се очукат много.
От горната част на чашата на Рон обаче липсваше парченце със сърцевидна форма. Той внимаваше да не пореже устните си в острия ръб всеки път, когато отпиваше.
— И така — каза Тони, — нека изясним нещата. Ти провеждаш своеволна операция под прикритие и използваш собствени пари, за да купиш наркотик, а после веднага изхвърляш доказателството. Нямаш подкрепления от Криминалния отдел, нито от други специализирани части. Така ли е?
— В общи линии. А, и това става в най-опасната част на Ню Йорк. Статистически.
— Хубаво, че добави това в бъркотията.
Хората поглеждаха от време на време двамата братя близнаци. Те бяха свикнали с това, защото бяха абсолютно еднакви. И сега бяха облечени в подобни униформи. Тони имаше повече отличия. Той беше и по-големият.
Със седем минути.
Амелия Сакс беше казала на Рон да намери някого да му пази гърба, когато отиде на среща с наркобарона Один, докато търси каква е връзката му с Бакстър и новата дрога кеч. И единственият човек, за когото се сети Рон, беше Тони.
— Правиш това заради Линкълн, така ли?