Рон кимна. Не беше необходимо да повтаря онова, което Тони вече знаеше. Че след нараняването в главата Рон щеше да напусне полицията, ако Райм не го бе убедил да остане, като безцеремонно заяви: „Стегни се и се връщай на работа“. Райм не беше изиграл картата „Виж мен. Недъгав съм, а пак залавям лошите“. Само рече: „Ти си добро ченге, новобранец, и можеш да станеш дяволски добър криминалист, ако продължаваш да работиш. Знаеш, че хората разчитат на теб“.
— Кои хора? — попита Рон. — Моето семейство ли? Мога да си намеря друга работа.
Райм вече беше вдигнал нагоре лице така, както можеше да прави само той, когато хората не разбираха какво иска да им каже.
— Кои хора, мислиш? Говоря за жертвите, които ще умрат, защото ти ще се занимаваш с връзки с обществеността или някаква друга тъпотия, а няма да правиш огледи на местопрестъпления, за да заловиш извършителя, който ще ги убие след шест месеца. Трябва ли да ти го кажа буква по буква? Стегни се и се върни на работа. Това е последното, което ще чуеш от мен.
И Рон Пуласки се върна на работа.
— Какъв е планът ти за срещата с онзи Один? Това не е ли име на някакъв бог? Немски?
— Мисля, че скандинавски.
— Това означава ли, че е от Норвегия? Норвежец ли е?
— Не знам.
— Аха. И какъв е планът?
— Имам име. Един хлапак го знае къде ходи.
— Один, скандинавският дилър.
— Слушаш ли? Говоря сериозно.
— Продължавай — каза Тони и придоби сериозно изражение.
— Ще се срещна с Один. Ще кажа, че съм познавал Бакстър. Щял е да ме свърже с него, но са го арестували.
— Защо да те свързва с него?
— За да купя кеч. Супернаркотикът. Купувам го и после го арестувам. Влизаш ти. Та-дам! Преговаряме. Той ни казва какво е направил Бакстър и го пускаме. Бас ловя, че Бакстър го е финансирал. Казвам на Линкълн и той осъзнава, че Бакстър наистина е бил опасно лайно. Не е заслужавал чак да умре, но и не е бил кротко агънце.
Тони се намръщи.
— Не е кой знае какъв план.
Рон също сбърчи чело.
— Имаш ли други идеи? С удоволствие ще ги чуя.
— Само казвам, че планът не е кой знае какво.
— Е? — попита Рон. — Ще участваш ли?
— Какво пък, по дяволите — измърмори Тони. — От два дни не съм рискувал работата си, пенсията си, доброто си име и — какво друго? А, да, живота си. Защо не?
— Какво става?
Ник не говореше на Сакс, а на подкреплението ѝ — униформен полицай, който излезе от кухнята, слаб афроамериканец от Осемдесет и четвърти участък. Полицаят пристъпи към него и внимателно го обискира. Направи гримаса на Сакс, когато извади от джоба на якето му „Смит и Уесън“, калибър 38 мм.
— Това ли? Мога да обясня — каза Ник.
Сакс сви устни. Само пистолетът беше достатъчен, за да го приберат на топло за пет години. Тя го мислеше за по-умен.
— Белезници? — попита ченгето.
— Да — отговори Амелия.
— Хей, не е необходимо… — Гласът на Ник заглъхна.
Патрулният полицай даде оръжието на Сакс, а после щракна белезници на ръцете на Ник зад гърба му. Амелия извади патроните от пистолета и го пусна в плик за веществени доказателства. Сложи патроните в друг плик. Остави ги на масата, далеч от обсега на Ник.
— Щях да докладвам за пистолета — оправдаваше се Ник. Гласът му беше писклив, в диапазона на вината. — Щях да го предам. Не съм го носил незаконно.
Напротив, помисли си Сакс.
— Ти не разбираш — продължи той. В тона му прозвуча отчаяние. — Бях на улицата и търсех човека, за когото ти казах, че може да ми помогне да докажа, че съм невинен. Бях в „Ред Хук“, когато някакъв тип се появи изневиделица. Извади този пистолет и щеше да ме пребие и обере. Взех му оръжието. Не можех да го изхвърля. Някое хлапе можеше да го намери.
Амелия дори не си направи труда да възрази срещу лъжата.
— Джон Пероне — започна тя и го остави да се замисли.
Ник не показа абсолютна никаква реакция.
— Когато ти се срещна с Пероне, ние бяхме разположили екип пред офиса му.
— Да, Пероне беше човекът, който имаше информация за Дони. Той щеше да се разрови и да намери доказателство, че аз изобщо не съм бил наблизо до мястото на кражбата…
— Притиснахме Ралф Севил, Ник, и той те предаде. Телохранителят на Пероне. Онзи, когото си изпратил да убие Фреди Каръдърс.
Ник леко отвори уста от изумление. Очите му се стрелкаха из апартамента. Напомни на Сакс за малките рибки в аквариума на Върнън Грифит.
— Двама от нашите хора проследиха Севил до мола, където си накарал Фреди да чака. Севил се нахвърли върху Фреди на паркинга и те го арестуваха. Той те издаде — добави Амелия.