— Но…
— Севил каза на Пероне, че е убил Фреди. Такъв беше сценарият. Пероне не знае, че сме спипали Севил. В момента Фреди е под полицейска закрила.
Изражението на Ник остана невъзмутимо.
— Лъже. Копелето лъже. Той е гадняр.
— Достатъчно — тихо каза Сакс. — Престани.
Ник изведнъж се промени. Стана същински вълк.
— Как си вкарала екип при Пероне? Глупости. Блъфираш, по дяволите.
Амелия примигна от яростта му. Думите му я пронизаха като острие.
— Знаехме, че ще действаш умно и че ще смениш колите на паркинга, за да ни подведеш. Онази нощ, когато останах тук, инсталирах проследяващо приложение в мобилния ти телефон, след като ти заспа. Проследихме те до офиса на Пероне. Не можех да взема съдебна заповед, защото не чувахме какво си говорите. Но Севил ни каза, че ти си извършил кражбата от камиона на „Алгонкуин Транспорт“ близо до мост над канала Гауънъс и че ти си ударил шофьора с пистолет. Дони не е имал нищо общо. И причината да поискаш материалите от разследването, е била да си вземеш парите от онзи, който е взел откраднатите лекарства.
Ник прегърби рамене пораженски и го удари на молба.
— Върна ли се в затвора, мъртъв съм, Амелия. Или ще се самоубия, или някой ще ме очисти. — Гласът му потрепери.
Тя го огледа от главата до петите.
— Не искам да се връщаш там, Ник.
Той се успокои като обидено дете в прегръдката на майка си.
— Благодаря ти. Трябва да разбереш какво се случи преди няколко години. Не исках да извършвам кражбата. Знаеш, че мама беше болна, а Дони имаше проблеми. Стоката беше застрахована. Не беше голяма работа.
Телефонът на Сакс иззвъня. Тя погледна екранчето и изпрати съобщение в отговор. Минута по-късно външната врата се отвори и в апартамента влезе висок, строен чернокож мъж. Беше с кафяв костюм, жълта риза и тъмночервена вратовръзка. Цветовете може и да не си подхождаха, но дрехите му стояха добре.
— Я гледай! Виж ти. Пипнахме те, а? — Той прокара дългите си пръсти през късата си прошарена коса.
Ник направи гримаса.
— Мамка му.
Фред Делрей, старши специален агент на ФБР, беше известен с няколко неща. Първо, с обичта си към философията, тема, с която беше прочут дори в научните среди. Второ, с екзотичния си избор на дрехи. И трето, с необикновения си начин на изразяване. Наричаха го „говор Делрей“.
— Е, господин Ник, доста пакости сътвори, като се има предвид, че все още си горещ от пресите на пандиза.
Ник не отговори.
Делрей обърна стол с облегалката между себе си и Ник, седна и се втренчи изпитателно в него.
— Амелия?
— Фред?
— Може ли да натисна буталото?
— Направи каквото е необходимо.
Делрей сключи пръсти.
— По силата на пълномощията си, благодарение на великия щат Ню Йорк, детектив Сакс ще те арестува за много неща. Поне аз се сещам за един куп нарушения. Шшт, недей да кривиш устни така, сякаш искаш да кажеш нещо. Сега говоря аз. Тя ще те арестува и после със съгласието на нейния шеф и на моя шеф, които са доста високопоставени, ти ще работиш за мен, наречи ме Великия орел на федералното правителство.
— Какви ги…
— Шшт, тихо. Пропусна ли тази част? Ще бъдеш мой информатор, таен и доверен. О, какъв доносник ще бъдеш само. Бивше ченге, бивш затворник. Планът е да снасяш за нас. Пет години ще правиш каквото аз ти кажа и всички ще бъдем много, много щастливи. След това преминаваш на домашен арест и скоро ще бъдеш свободен да станеш портиер на входа на „Уолмарт“. Ако наемат бивши затворници. Хм. Трябва да проверя.
Делрей, бивш агент под прикритие, сега беше главният водещ офицер на информатори в Североизтока.
— Искаш Пероне — кимна Ник.
— Добър ден. Но онова момче с тирантите, Севил, вече хубавичко го натопи. Той обаче е само предястие, ордьовър, аперитив. Оттук ще продължим нататък и нагоре. Светът чака. А сега искам да чуя единствено: „Да, сър, на борда съм“. Ако не го чуя, ще стисна някои части на тялото ти, върху които не искаш белези от нокти. Заедно ли сме в играта?
Ник въздъхна и кимна.
— Доволен съм. Но… — Черното лице на Делрей се намръщи гневно. — Не те чувам и по-важното е, че микрофоните не те чуват. Имаме от тях повече, отколкото на снимачните площадки на „Биг Брадър“ и „Сървайвър“, взети заедно. Е?
— Ще го направя. Съгласен съм.
Сакс извади мобилния си телефон и се обади на детектива, който беше спрял навън в кола без опознавателни знаци.
— Трябва ми транспорт до централния арест. — Тя погледна Ник и му прочете правата. — Искаш ли адвокат?