Партньорът му поклати глава и добави:
— Но има раница на пейката, близо до него.
— Той извади нещо от нея и го остави на надгробната плоча. Ей там, виждате ли го? Огледах го с бинокъла. Прилича на играчка. Корабче или лодка.
— Това е миниатюра — отговори Сакс, без да се вглежда внимателно. — Всъщност не е играчка. Прикривайте ме. Отивам да го арестувам.
Върнън Грифит не оказа съпротива.
Иначе беше страховит противник — наистина кльощав, но Амелия видя мускули под тясната му риза. И много висок. В раницата вероятно имаше друг смъртоносен чук със заоблен край или макетен нож като онези, които тя беше намерила в Челси.
Стоманената целувка…
Грифит очевидно се изненада от внезапната поява на полицията и след като се надигна от пейката, отново седна и вдигна нагоре изумително дългите си ръце. Келър го бутна да падне на колене и после да легне на земята. Сложиха му белезници и го обискираха. Претърсиха и раницата. Нямаше пистолети и чукове, нищо, което би могло да се използва като оръжие.
Сакс предположи, че е бил потънал в размисъл за брат си, пред чийто гроб седеше. Или пък, ако вярваше в такива неща, Грифит си мислеше, че разговарят.
От друга страна, той може би мислеше за чисто практични неща. Какво ще стане по-нататък. И за случилото се през последните няколко дни.
След това полицаите му помогнаха да стане и обградени от тях, Грифит и Сакс тръгнаха към ритуалния дом на гробището. Сложиха Грифит да седне на друга пейка, оформена като покрит с патина метален гълъб. Чакаха затворническия микробус. Грифит доста щеше да се свие на задната му седалка. Но беше убил хора по такъв хитър и неприятен начин, че никой не го искаше отзад в патрулната кола, още по-малко във „Форд Торино“, въпреки че беше с белезници.
Сакс седна до него, извади касетофона си, включи го и му прочете правата. Накрая го попита дали ги разбира.
— Да. Разбира се.
Грифит имаше дълги пръсти, също като ходилата, чийто номер те знаеха. И лицето му беше продълговато, но бледо, без брада и безлично. Очите му бяха светлозелено-кафяви.
— Знаем, че Алиша Морган те е наела да убиеш няколко души, свързани с автомобил на „Ю Ес Ауто“, който е бил дефектен и е убил съпруга ѝ — продължи Сакс. — Но бихме искали да знаем повече. Ще говориш ли пред нас?
Той кимна.
— Би ли казал „да“, моля?
— О, съжалявам. Да.
— Разкажи ми със свои думи какво се случи. Тя е казала на партньора ми някои неща, но не всичко. Бих искала да го чуя от теб.
Грифит кимна и без колебание обясни как Алиша е отишла при него, след като го видяла да убива някого на улицата.
— Човек, който ме нападна — подчерта той.
Амелия си спомни, че Райм ѝ беше казал, че Грифит е предизвикал Риналдо да го нападне, но кимна насърчително.
— Ти каза, че тя ме е наела да убия Безочливите, които са произвели и продали колата, убила съпруга ѝ.
Безочливи, зачуди се Сакс.
— Но аз го направих, защото исках да ѝ помогна. Тя имаше изгаряния и порязвания и беше променена завинаги от случилото се. И аз се съгласих — продължи той.
— Алиша Морган ли искаше хората, които е мислела за виновни, да бъдат убити с някой продукт?
— Предмети, да. Защото това е убило съпруга ѝ и ранило нея.
— Разкажи ми за Тод Уилямс.
Грифит потвърди онова, което те вече предполагаха — че Уилямс, дигитален активист, бил гениален хакер и научил Върнън как да разбие „Дейта Уайз 5000“. И преструвайки се, че работи за рекламна агенция, купил базите данни за продуктите с вградени контролери на хора и фирми, които ги ползват.
Грифит добави, че той и Алиша търсили в списъка хора, които работят за „Ю Ес Ауто“, фирмата производител на горивната помпа, агенцията, направила рекламите им, и адвокатите, които са ги защитавали — Грег Фромър, Ейб Бенкоф, Джо Хеди, адвокатката по застраховането в Уестчестър.
— Къде щяхте да отидете ти и Алиша, след като убиете адвокатката Валъри Мейър?
— Не знам. Може би на север. В Канада би било добре. Всичко стана много бързо. Не съм планирал къде да отида. Как се сетихте, че съм тук? — попита Върнън. — Не съм казвал на Алиша за брат си.
— Един случай преди известно време — обясни Сакс. — Жертвата, която си убил, се казваше Риналдо.
— Безочливият.
Пак тази дума.
— Той беше наркодилър — добави Амелия.
— Знам. Прочетох историята след това. Но все пак как?
— Случаят беше възложен на мен. Една от уликите на местопрестъплението, където си го убил, беше колелце от играчка. Ти имаше заряден сандък в твоя апартамент в Челси. Със същото колелце.