Грифит кимна.
— Направих един заряден сандък за Питър. — Той посочи с глава към гроба на брат си. — Носех го онази вечер. Излязох от ресторанта и щях да дойда тук да го оставя на гроба му. — Върнън потрепери от възмущение или гняв. — Той го счупи.
— Риналдо ли?
Върнън кимна.
— Вървеше към колата си и говореше по мобилния си телефон. Не гледаше къде върви. Блъсна се в мен и зарядният сандък се счупи. Обидих го и той ме нападна. Убих го. — Грифит поклати глава. — Но как разбрахте, че съм тук?
Сакс обясни, че след като бяха свързали Върнън с Риналдо и Райм се беше досетил за Мидъл Вилидж, не им бе отнело много време да стигнат до заключението, че уликите от различните местопрестъпления — хумусът, големите количества тор и пестициди или хербициди заедно с фенола, съставна част от течност за балсамиране — може би означават, че той е посещавал известното гробище тук.
До около три квадратни метра…
Един телефонен разговор разкри, че тук е погребан Питър Грифит, братът на Върнън. Сакс се беше обадила на директора на гробището и го беше попитала дали Върнън посещава гроба. Той отговори, че не знае, но някой оставял миниатюрни мебели или играчки на гроба. Директорът добави, че нещата били изключително добре изработени. Изказа предположението, че някои посетители ги взимат, но запазил в кабинета си няколко, които бил намерил, и чакал някой да дойде да си ги поиска. Комбинацията имала характеристики на градска легенда — миниатюри и гробище — и вероятно затова хората проявявали интерес и ги взимали.
— Когато беше жив, Питър винаги харесваше нещата, които му правех. Момчешките неща, разбира се. Средновековни оръжия, маси и тронове за замъци. Катапулти и бойни кули. Оръдия и зарядни сандъци. Щеше да хареса и онази лодка, скифа „Уорън“. Върху надгробната му плоча. Къде е тя?
— В плик за веществени доказателства — отговори Сакс и се почувства принудена да добави: — Ще се грижим добре за нея.
— Вие от полицията ли наблюдавахте гроба?
— Да.
Амелия беше забелязала, че брат му е бил едва на двайсет години, когато е починал.
— Какво се случи с него? — попита тя.
— Безочливи.
— Каза го няколко пъти. Какво означава?
Грифит погледна към раницата си.
— Вътре има дневник, нали? Дневникът на брат ми. Той го диктуваше на MP3-плейър. Аз го преписвах на хартия. Мислех да го публикувам един ден. Питър е казал някои забележителни неща. За живота, за хората, за взаимоотношенията между тях.
Сакс намери подвързаната с кожа тетрадка, която имаше може би петстотин страници.
— В гимназията в Манхасет — продължи Грифит — някои от готините хлапета се сприятелили с него. Той си помислил, че го правят сериозно. Но не. Те само го използвали, за да отмъстят на момиче, което не искало да прави секс с тях. Дрогирали я, убедили Питър, че тя е някоя друга, и ги снимали в леглото. Досещаш се какво са правили.
— И са качили снимките в интернет?
— Не, това беше преди телефоните с фотоапарати и камери. Снимали ги с „Полароид“ и разпространили снимките в училище. — Той кимна към окъсаната тетрадка с кожени корици. — Последната страница. Последният откъс.
Амелия го намери.
Някои неща не преминават. Никога. Мислех, че ще преминат. Наистина го вярвах. Казвам си, че не ми трябват приятели като Сам и Франк. Те са фалшиви, безполезни. Боклуци. Лоши като Дано и Бътлър. Всъщност по-лоши, защото говорят едно, а правят друго. Казвам си, че не си струва да мисля за тях. Но напразно.
И никой не ми вярва, че не съм знаел, че е била Синди. Всички в училище и в полицията. Мислят, че съм го планирал.
Не ми предявиха обвинение, но това няма значение. Само затвърди убеждението, че съм изрод.
Върнън обезумя. Искаше да ги убие. Брат ми е избухлив и винаги иска да отмъсти на всеки, който е ядосал него или мен Мама и татко постоянно го държат под око. Неговите Безочливи. Той иска да убива Безочливите.
Не съм разярен като Върнън след случилото се с Франк, Сам и Синди. Само се чувствам уморен — от погледите, които ми хвърлят, от бележките, които оставят в шкафчето ми. Приятелите на Синди ме заплюват. Тя замина. Със семейството ѝ се преместиха да живеят другаде.
Много съм уморен.
Нуждая се от сън. Трябва да заспя.
— Самоубил ли се е? — попита Сакс.
— Фактически не, иначе нямаше да е погребан тук. Гробището е католическо. Питър се напи до забрава и подкара колата по шосе 25. Със сто и петдесет километра в час. Беше на двайсет години.