— В лабораторията по криминалистика в Куинс са намерили изгубените салфетки от „Уайт Касъл“.
— Бях ги забравила — рече Джулиет.
— Аз не ги бях забравил, но се бях отказал от тях — каза Райм. — И какво?
— По тях няма пръстови отпечатъци, нито ДНК — прочете Сакс. — Има следи от сладка безалкохолна напитка в пропорции, които предполагат, че източникът е ресторант от веригата „Уайт Касъл“.
— Но нали… — започна Арчър.
— На салфетките е написано „Уайт Касъл“, да.
— Това е естеството на нашата професия — сега и твоята, Арчър. Всеки ден трябва да се справяме с изчезнали улики, доказателства, които не са правилно идентифицирани или пък са замърсени. Предполагам, че се случва и в епидемиологията.
— О, да. Късогледите деца, спомняш ли си? — Джулиет разказа на Амелия историята за изследването, което неправилно беше определило причината за късогледството при децата.
Сакс кимна и отговори:
— Чух и друга история по радиото. Едно време хората мислели, че ларвите спонтанно се зараждат от месото. Не си спомням подробностите.
— Да, прочута история — потвърди Арчър. — Опровергава я Франческо Реди, учен от XVII век, бащата на експерименталната биология. Яйцата са твърде малко и не се виждат с просто око.
Сакс погледна дъските с уликите, и по-точно секцията за гражданското дело, и попита:
— Какво става с делото на госпожа Фромър? Ще получи ли някакво обезщетение?
— Много е съмнително. — Райм обясни, че могат да съдят само Алиша Морган и Върнън Грифит за смъртта на Грег Фромър. Уитмор преглеждаше финансите им, но нито единият от двамата не изглеждаше много богат.
Телефонът на Арчър иззвъня.
— Отговори — подаде команда тя.
— Здравей, Джул. Аз съм.
— Ранди. Слушат те и Линкълн и Амелия.
Брат ѝ.
Те си размениха поздрави.
— Ще бъда там след десетина минути.
— Приключихме случая — каза Джулиет.
— Сериозно? Е, смаян съм. Били много ще се радва да чуе всичко. Между нас казано, много му харесва идеята за Мама Ченге. Той рисува комикс. Ти си главната героиня. Но не си ме чувала да го казвам. Ще бъде изненада. И така. В момента шофирам без хендсфри и говоря по телефона. Не казвай на полицията. Ха!
Те прекъснаха разговора.
Арчър погледна Сакс.
— Когато се записах в курса на Линкълн, аз разбира се, знаех за теб, Амелия. Всеки, който следи борбата с престъпността в Ню Йорк, знае за теб. Ти си велика, както би се изразил синът ми. Бих казала „известна“, но „епична“ ми се струва по-подходящо. Знаех, че работиш с Линкълн и че си негова партньорка, но не знаех, че си му партньорка и в живота. Разбрах го, като ви гледах през последните няколко дни.
— Ние сме заедно отдавна. И по двата начина — усмихна се Сакс.
— Не бях сигурна какво да очаквам, но вие сте като всяка друга двойка — щастливи, тъжни, ядосани.
Райм се подсмихна.
— Караме се, и още как. Имаме едно пререкание от няколко седмици.
— Бясна съм, че той се отказа от разследванията — без да се усмихва, каза Амелия.
— А аз съм бесен, че тя е бясна, че се отказах.
— И че открадна моя експерт криминалист — добави Сакс.
— Нали си го върна накрая — измърмори Линкълн.
— Когато ми поставиха диагнозата — каза Арчър, — реших, че ще живея сама. Е, с Били от време на време, според споразумението за попечителство, и с болногледач, разбира се. Някой като Том. Макар че не знам дали ще намеря такъв като него. Той е бижу.
Райм погледна към сводестия вход на дневната.
— Няма по-добър. Но това да не излиза от стаята.
Арчър се усмихна престорено свенливо.
— Сякаш не го знае — отбеляза тя и продължи: — Реших никога повече да нямам връзка с мъж и дори да не си помислям за това. Да работя новата си професия, която е удовлетворяваща и предизвикателна. Да отгледам сина си възможно най-добре. Да имам приятели, които могат да се справят с парализата ми. Не е животът, който бях планирала, но изглеждаше приличен. И после срещнах един човек. Неведоми са пътищата Божии. Случи се преди около три месеца, точно след като неврологът потвърди, че недъгът вероятно ще бъде сериозен, както са предполагали. Мъжът се казва Брад. Запознахме се с него на рождения ден на сина ми. Самотен баща. Лекар. Между нас наистина припламна искра. Казах му за тумора и за операцията. Той е кардиолог, но познава в общи линии заболяването. Изглежда не му пукаше и се срещахме известно време.
— Но ти скъса с него — обади се Сакс.