— Да. След година вероятно ще съм неподвижна. Брад тича за здраве и плава с лодка. Това не е комбинация, която намираш в една и съща колонка в сайтовете за запознанства, нали? Той много се разстрои, когато му казах. Но знаех, че така е най-добре и за двама ни. — Джулиет се засмя. — Разбирате ли за какво намеквам?
Райм не разбра, но забеляза, че Амелия леко се усмихва.
— И после видях вас двамата заедно — продължи Арчър. — Започнах да мисля, че може би съм сгрешила. Снощи се обадих на Брад. Ще се видим този уикенд. Кой знае? Може пък след шест месеца да сме сгодени. Като вас двамата. Насрочили ли сте дата за сватбата?
— Още не. Но скоро ще го направим.
Арчър се усмихна.
— Линкълн романтично ли ти предложи?
— Едва ли съм коленичил — измърмори Райм.
— Мисля, че каза: „Изглежда няма обективна или практическа причина да не се оженим. Какъв е твоят принос по въпроса?“ — отвърна Амелия.
Джулиет се засмя.
Райм се намръщи.
— Няма нищо смешно. Представих точна преценка на ситуацията, съчетана с молба за допълнителна информация, която може да помогне за достигане до заключение. На мен ми звучи абсолютно логично.
Арчър погледна лявата ръка на Амелия.
— Забелязах пръстена ти. Много е красив.
Сакс вдигна ръка, показвайки двукаратовия син камък.
— Линкълн го избра. От Австралия е.
— Сапфир ли е?
— Не, диамант.
— Не е особено ценен — аналитично отбеляза Райм. — Но е рядък. Заинтригува ме цветът. Син е заради разпръснатия в матрицата химичен елемент бор. И между другото е полупроводник. Единственият диамант, който има това свойство.
— Ще ходите ли на меден месец?
— Мисля да отидем в Насау — отговори Райм. — Последния път, когато бях на Бахамските острови, едва не ме застреляха и не се удавих. В рамките на пет минути. Бих искал да отида пак и да прекарам по-спокойно. Пък и имам приятел, когото искам да видя. Съпругата му прави превъзходни панирани рапани.
— Очаквам покана за сватбата.
Сакс наклони глава настрани.
— Има няколко свободни места за сватбения купон.
— Само кажете и ще дойда.
На вратата се позвъни. Райм погледна монитора. Братът на Джулиет беше дошъл да я вземе. Том го въведе в дневната. Ранди кимна за поздрав на Райм и Сакс и забърза към сестра си.
— Добре ли си, Джул? Лицето ти!
— Не, не, всичко е наред. Леко нараняване.
Тя обърна инвалидната си количка към Линкълн.
— Пак ще изляза за малко от ролята си.
Той озадачено повдигна вежди.
Джулиет стана, приближи се до Райм, обви ръце около него и силно го прегърна. Поне това беше логическото му заключение, защото не можеше да почувства притискането. Арчър прегърна по същия начин и Амелия и после отново седна в инвалидната количка. Брат ѝ я забута към изхода.
— И утре да дойдеш рано — извика Райм и се засмя, когато тя вдигна палеца на лявата си ръка. — Щом те излязоха, той каза: — Говорих с майка ти. Тя е в добро настроение. Кога е операцията?
— Утре следобед.
Линкълн се вгледа в бледото лице на Сакс, която надничаше през прозореца.
— А другата ситуация? — Той имаше предвид Ник. Онази вечер Амелия му беше разказала всичко за изненадващата му поява, за подозренията си и че е прекарала нощта в апартамента на Ник, за да инсталира проследяващо приложение в телефона му.
Какво предисловие! Моля те, продължавай, Сакс!
Тя не реагира веднага. Седеше неподвижно и гледаше към Сентръл Парк.
— Нещата се оказаха точно такива, каквито се опасявах. Всъщност по-лоши. Той поръча убийството на един човек.
Райм направи гримаса и поклати глава.
— Съжалявам.
— Фред ще му бъде водещ агент известно време. Ще спипаме още пет-шест души, високопоставени във веригата на организираната престъпност. И после ще го пуснем.
— Не ми каза едно нещо, Сакс.
Ратановият стол, на който седеше Амелия, издаде неповторимото си изскърцване, когато тя се обърна към Линкълн. Наклони глава настрани и отметна назад косата си. Райм я харесваше с разпусната, а не с прибрана на кок коса.
— Какво?
— Защо се усъмни в Ник? Всичко, което той ти е казал, поведението му… звучеше правдоподобно. Поне на мен.
— Интуиция — отговори Сакс след кратко мълчание. — Знам колко много мразиш тази дума. Но това беше. Не мога да го определя точно. Нещо не пасваше. Майка ми обърна внимание и на нещо друго. Ник твърди, че е поел вината заради брат си. Тя обаче каза, че ако той наистина е държал на мен, никога не би го направил. Ник беше награждавано ченге. Имаха му доверие. Ако бяха арестували брат му, можеше да уреди нещо с прокурора за присъдата и да помогне на Дони да се включи в някоя програма в затвора. Можеше да организира операция за арестуването на Делгадо. Между другото, това за Делгадо е било лъжа, но отначало не разбрах. Така или иначе Ник не би трябвало да поема вината. — Амелия се усмихна и сочните ѝ устни без червило образуваха полумесец. Нямах абсолютно никакво доказателство, само някакво вътрешно чувство в стомаха.