— Кое?
— Динитроанилин.
— Не съм го чувала.
— Употребява се за производството на няколко неща, например бои и пестициди, но най-вече на експлозиви.
Амелия посочи чертежа на мястото на убийството — строежа, където преди две седмици Неизвестният заподозрян 40 беше пребил до смърт Тод Уилямс близо до клуба.
— Амониев нитрат.
Изкуствен тор — и главната експлозивна съставка в саморъчно направените бомби като онази, която беше разрушила федералната сграда в Оклахома Сити през деветдесетте години.
— Мислиш, че е било нещо повече от обир? — бавно попита Пуласки. — Може би заподозреният е купувал съставни части за бомба близо до клуб „40 градуса север“ или строежа и Уилямс е видял това? — Той почука с пръст екрана на компютъра. — И виж това. — В следа, снета близо до отпечатъка от стъпка на товарната платформа на мола, имаше малко количество моторно масло.
Втората съставка на бомба с изкуствен тор.
Сакс въздъхна. Имаше ли терористични измерения случаят с Неизвестен заподозрян 40?
— Чети по-нататък.
— Още фенол. Като на първото местопрестъпление.
— Щом се появява два пъти, значи е важен. За какво се използва?
Пуласки отвори на екрана профил на химичното вещество.
— Фенол. Важна суровина за производството на поликарбонати, смоли и найлон. Също и на аспирин, балсамираща течност, козметика и лекарства за ноктите на пръстите на краката.
Той има големи крака, помисли си Амелия. Може би има проблеми с ноктите.
— И това. — Рон преписваше дълъг списък с други химични вещества на бялата дъска с уликите.
— Трудни са за произнасяне — отбеляза Сакс.
— Профили като гримове. Козметика. Нямам представа коя е марката.
— Трябва да разберем кой е производителят. Накарай някого от Управлението да го открие.
Пуласки изпрати искането.
След това двамата се върнаха на анализа на уликите.
— Има малка метална стружка — продължи Пуласки. — От отпечатъка от стъпка в коридора, водещ към товарната платформа.
— Дай да я видя.
Рон отвори на екрана снимките.
Частицата се забелязваше трудно — както с невъоръжено око, така и със стилните очила за четене, които Сакс използваше напоследък.
Тя увеличи изображението и разгледа лъскавата частица, а след това се обърна към втория лаптоп и влезе в базата данни за метални следи на Нюйоркската полиция, която, както се оказа, беше създадена от Линкълн Райм преди няколко години. В съзнанието ѝ пробяга спомен.
Двамата с Пуласки прегледаха базата данни.
— Тук има нещо подобно — отбеляза той, надвесен над рамото ѝ, и посочи една от снимките.
Да, добре. Мъничката люспа беше от наточване на нож, ножица или бръснач.
— Стоманена е. Той обича наточени остриета.
Извършителят беше пребил до смърт жертвата пред „40 градуса север“, но това не означаваше, че не се интересува от убийства и с други оръжия.
От друга страна, той можеше само да е разрязвал печено пиле на семейна вечеря с нож, който първо беше наострил.
— И дървени стърготини. Искаш ли да видиш?
Сакс погледна микроскопските изображения. Зрънцата бяха миниатюрни.
— От шкурка ли са? — зачуди се тя. — Не от трион?
— Не знам, но думите ти звучат логично.
Амелия щракна с пръст върху нокътя на палеца си. Два пъти. През нея на вълни преминаваше напрежение.
— Криминалистът от Главната лаборатория в Куинс не съобщава вида дърво. Ще трябва да разберем какво е.
— Ще поискам информацията. — Потърквайки чело с едната си ръка, Пуласки превъртя още анализи с другата. — Изглежда чуковете и бомбите не са достатъчни. Този човек сякаш иска и да трови хора. Значими следи от органохлорин и бензоена киселина. Типични за инсектицидите, но са използвани и в убийства. И още химични съединения, които… — Той погледна базата данни.
— Описани са като лак за дърво.
— Стърготини и лак. Дърводелец ли е? Строителен работник? Или слага бомбите в дървени сандъчета или зад стени с ламперия?
Тъй като обаче нямаше съобщения за импровизирани експлозивни устройства в района, сложени в дървени или други контейнери, Сакс определи това предположение като малко вероятно.
— Искам производителя — каза тя. — На лака. И видът дърво на стърготините.
Младият полицай не отговори.
Амелия го погледна и видя, че той гледа телефона си. Явно беше получил съобщение.