— Рон?
Пуласки се стресна и прибра телефона. Напоследък изглеждаше угрижен. Сакс се запита дали някой в семейството му не е болен.
— Наред ли е всичко?
— Разбира се, да.
— Искам производителя — повтори тя.
— На… лака.
— Да. И каква е дървесината.
— Ще се заема с това. — Той изпрати още едно искане до лабораторията по криминалистика.
Двамата насочиха вниманието си към второстепенните улики — онези, които можеше да са оставени от заподозрения, а можеше и да не са. Криминалистите бяха прибрали цялото съдържание на кошчето, където бяха намерили отпадъците от „Старбъкс“, въз основа на теорията, че боклукът от кафенето може да не е бил единственото нещо, което е изхвърлил заподозреният.
Имаше тридесет-четиридесет неща: салфетки, вестници, найлонови чаши, използвана хартиена кърпичка, порнографско списание, вероятно изхвърлено, преди съпругът да се върне у дома при семейството си. Всичко беше заснето и каталогизирано, но нищо нямаше връзка с неизвестния заподозрян, както докладваха лаборантите от Куинс.
Сакс обаче прекара двайсетина минути, оглеждайки всеки предмет, както отделните снимки на уликите в кошчето, така и широкоъгълните изображения, преди криминалистите да вземат съдържанието на кошчето.
— Виж това — каза тя и Пуласки се приближи до нея. Амелия сочеше две салфетки от ресторант за бързо хранене на име „Уайт Касъл“.
— Домът на сандвичите — отбеляза Рон. — Между другото, какво е това?
Сакс знаеше, че е заведение за хамбургери. Нямаше представа защо е кръстено така. „Уайт Касъл“2 беше една от първите вериги за бързо хранене в Америка и специализираше в бургери и млечни шейкове.
— Има ли пръстови отпечатъци?
Пуласки прочете доклада.
— Не.
Колко ли усилено са се опитвали да ги открият, зачуди се Амелия. Спомни си, че двата най-големи врага на Райм са некомпетентността и мързелът, и се втренчи в салфетките.
— Откъде ли са дошли?
Рон увеличи широкоъгълните снимки. Смачканите салфетки от „Уайт Касъл“ бяха точно до изхвърлените опаковки от „Старбъкс“.
— Може би са от заподозрения. Знаем, че нашето момче обича бързото хранене.
Сакс въздъхна.
— Салфетките са един от най-добрите източници на ДНК. Лаборантите можеше да ги анализират и да ги сравнят с онези от „Старбъкс“.
Мързел, некомпетентност…
И после Амелия омекна.
Или може би беше преуморена. Такава е полицейската работа.
Тя отвори на екрана изображенията на разгънатите салфетки. На всяка имаше петна.
— Какво мислиш? — попита Сакс. — Едното е кафяво, а другото червеникаво.
— Не мога да кажа. Ако ги бяхме изследвали ние, щяхме да ги анализираме с газовия хроматограф, за да бъдем сигурни. Имам предвид в дома на Линкълн.
Амелия беше на същото мнение.
— Мисля, че на едната салфетка има следи от шоколадов и малинов млечен шейк. Логично заключение. А на другата? Онова петно определено е от шоколад. Другото не е толкова ярко. Прилича на безалкохолна напитка. От две различни посещения. Или е пил два шейка, или шейк и безалкохолно.
— Кльощав е, явно бързо изгаря калориите.
— По-важното е, че харесва „Уайт Касъл“. Редовен клиент.
— Ако извадим късмет, той живее наблизо. Но в кой ресторант ходи? — Пуласки беше онлайн и проверяваше заведенията от веригата, които бяха няколко.
Сакс се сети за нещо. Моторното масло.
— Може би маслото е за бомба или той ходи в „Уайт Касъл“ в Куинс — каза тя. — Ресторантът е на булевард „Астория“, „Аутомотив Роу“. Татко и аз ходехме да купуваме части за колата в събота сутрин, а после се връщахме у дома и си играехме на любители автомонтьори. Може би заподозреният се е изцапал с моторно масло, докато си е купувал обяд. Това е малко вероятно, но ще говоря с управителя. Ти се обади в лабораторията в Куинс и накарай някого отново да изследва салфетките. За всичко. Пръстови отпечатъци. И ДНК. Може да се е хранил с приятел и ДНК-то на приятелчето да е в СКИД. И не забравяй за стърготините. Искам вида дърво. И им напомни за производителя на лака. И не искам анализатора, който е изготвил този доклад. Обади се на Мел.
Тихият, скромен детектив Мел Купър беше най-добрият криминалист в града и може би в целия Североизток. Освен това беше експерт по идентифициране на хора — по пръстови отпечатъци, ДНК и лицево възстановяване. Имаше научни степени по математика, физика и органична химия и беше член на престижните международни асоциации за идентификация и за анализ на петна от кръв. Райм го беше наел от полицейски участък в малък град, за да работи в екипа криминалисти на Нюйоркската полиция. Купър беше част от екипа на Райм… когато работеха заедно.