Докато Сакс обличаше сакото си и проверяваше оръжието си, Пуласки се обади в лабораторията по криминалистика, за да поиска помощта на Купър.
Тя беше на вратата, когато той приключи с разговора и каза:
— Съжалявам, Амелия. Трябва да се обърнем към някой друг.
— Какво?
— Мел е в отпуск. Цяла седмица.
Сакс се изсмя. През всичките години, докато работеха заедно, не беше чувала криминалистът да си е взимал отпуск дори един ден.
— Тогава намери някой добър — каза тя и бързо излезе в коридора, като си мислеше: Райм се оттегли и всичко отиде по дяволите.
8.
— Това… ескалатор ли е? Да. Е, част от него. Горната част. В коридора ти. Но предполагам, че знаеш това.
— Мел. Влез. Имаме работа.
Купър, дребничък, слаб и с постоянна лека усмивка на лицето, влезе в дневната в къщата на Райм и бутна по-високо на носа си очилата си с тъмни рамки. Движеше се безшумно с традиционните си обувки „Хъш Пъпис“. Райм и Купър бяха сами. Уитмор се беше върнал в кантората си в Среден Манхатън.
Когато не получи веднага отговор за частта от ескалатор, която беше поставена на скеле, Купър съблече кафявото си сако, закачи го и пусна на пода спортна чанта.
— Всъщност не смятах да ходя на почивка.
Линкълн беше предложил — по неподражаемия си начин — Купър да си почине малко, да си отдъхне от официалната си работа в Главното управление на полицията и да дойде да му помогне в гражданското дело „Фромър срещу Мидуест Кънвейънс“.
— Да, признателен съм ти. — Благодарността на Райм беше скромна, както винаги. Нямаше интерес, нито умения за социални любезности.
— Трябваше да проверя. Има ли етични проблеми, че съм тук?
— Не, не, сигурен съм, че няма — отговори Райм, гледайки ескалатора, които стигаше до тавана. — Стига да не ти се плаща.
— Аха, значи съм доброволец.
— Само приятел, който помага за добра кауза, Мел. Благородна кауза. Вдовицата на жертвата няма пари. Тя има син. Добро момче. Обещаващо. — Линкълн предполагаше, че това е вероятно. Не знаеше нищо за младия Фромър, чието малко име беше забравил. — Ако не можем да постигнем споразумение, тя ще живее в гараж в Скънектади. Може би до края на живота си.
— В Скънектади няма нищо ужасно.
— Важната дума тук е „гараж“, Мел. Освен това ще бъде предизвикателство. Ти обичаш предизвикателствата.
— До известна степен.
— Мел! — възкликна Том, който влезе в дневната. — Какво правиш тук?
— Отвлякоха ме.
— Добре дошъл — рече болногледачът и после се намръщи. — Не мога да повярвам. Виж това. — Той разочаровано кимна към скелето и ескалатора. — Надявам се, че няма да разбиете пода.
— Подът си е мой — обади се Райм.
— Караш ме да го поддържам безупречно чист, а после го съсипваш с механично устройство с тегло два тона. Нещо за ядене? Питие? — обърна се Том към госта.
— Чай, благодаря.
— Имам от любимия ти.
Купър обичаше „Липтън“. Вкусовете му не бяха претенциозни.
— Как е приятелката ти?
Мел живееше с майка си, но имаше висока, прекрасна любима — скандинавка, преподавателка в Колумбийския университет. Тя и Купър бяха шампиони по бални танци.
— Тя е…
— Имаме работа — прекъсна го Райм.
Том повдигна вежда, поглеждайки госта, без да обръща внимание на работодателя си.
— Добре е, благодаря — отвърна Купър. — Следващата седмица ще участваме в регионално състезание по танго.
— И като стана дума за питиета… — Линкълн погледна към бутилката малцово уиски.
— Не. Кафе — безцеремонно отсече Том и се върна в кухнята.
Колко грубо!
— Е, каква пакост ще правим? Обожавам тази дума.
Райм обясни за нещастния случай с ескалатора и за съдебното дело, което щеше да заведе Евърс Уитмор от страна на вдовицата и сина ѝ.
— А, да. Гледах го по новините. Ужас. — Купър поклати глава. — Никога не съм се чувствал удобно, когато се качвам и слизам от тези неща. Слизам пеша по стълбите или дори с асансьор, макар че не съм луд и по тях.
Той се приближи до монитора на компютъра, където имаше десетки фотографии на мястото на произшествието, направени от Сакс неофициално, тъй като тя не участваше в разследването на злополуката. Снимките бяха на отворения капак за достъп към шахтата и показваха мотора, зъбните колела, механизма и стените, целите изпръскани с кръв.