— От загуба на кръв ли е умрял?
— И от травма. Бил е прерязан на две.
— Хм.
— Това ли е истинският ескалатор? — Купър се върна при скелето и започна да го разглежда отблизо. — Няма кръв. Почистен ли е?
— Не. — Райм обясни, че е невъзможно да получи достъп до истинския ескалатор, и добави, че се надява да успеят да определят вероятната причина за повредата, анализирайки двойника му. Идеята на Линкълн беше да плати, за да вземе назаем част от същия модел от един предприемач в района. Том беше намерил рулетката, която беше поискал Райм, и бяха измерили, че има достатъчно място да вкарат механизма разглобен през външната врата и пак да го сглобят в коридора. Цената за наема беше пет хиляди долара и Уитмор щеше да я добави към адвокатския си хонорар и да я приспадне от сумата, която ще получат от ответника.
Работници бяха построили скелето и бяха монтирали горната плоскост, която се беше отворила и погълнала Грег Фромър — заедно с поддържащите части, панти и късове от преградата и контролни превключватели. На пода бяха моторът и зъбните колела, същите като онези, които бяха убили жертвата.
Купър мълчаливо обикаляше механизма, оглеждаше го и докосваше частите.
— Това няма да бъде прието като доказателство в съда.
— Не. Трябва само да разберем какво се е объркало и защо се е отворила горната част. — Райм приближи инвалидната си количка.
Мел кимна.
— Предполагам, че ескалаторът се е качвал нагоре и точно когато жертвата е стигнала до горния етаж, капакът се е отворил. Колко се е отворил?
— Амелия каза, че около тридесет и пет сантиметра.
— Тя ли е направила огледа?
— Не, случайно била там. Следила неизвестен заподозрян. Изпуснала го, когато се случило нещастието и се опитала да спаси жертвата, но не могла.
— И заподозреният е избягал?
— Да.
— Сигурно не е доволна.
— Отишла при вдовицата и видяла, че състоянието ѝ е тежко. Хрумнала ѝ идеята да я свърже с адвокат. Така всичко опря до нас.
— И така, капакът за достъп се отваря — да, виждам, че е на пружина. Сигурно е тежък. Жертвата е повлечена надолу и пада върху мотора и зъбните колела.
— Точно така. И зъбците на предния ръб на капака са го срязали. Оттам е кръвта по стените на снимките.
— Виждам.
— Сега искам да влезеш вътре, да огледаш и да разбереш как работи проклетото нещо. Как се отваря капакът за поддръжка на върха, превключватели, лостове, бутони, панти, предпазни механизми. Всичко. Направи снимки. И ще се опитаме да разберем какво се е случило.
Купър се огледа наоколо.
— Това място не се е променило много, откакто ти напусна.
— Тогава знаеш къде са фотоапаратите и другото оборудване. — Гласът на Райм беше напрегнат от нетърпение.
Експертът се засмя.
— И ти не си се променил много. — Той се приближи до лавиците на задната стена на дневната и избра фотоапарат и фенерче с лента за главата. — Синът на миньора — пошегува се и го сложи на челото си.
— Хайде, започвай!
Купър се качи в ескалатора и запали фенерчето.
На вратата се позвъни.
Кой ли можеше да е? Превзетият адвокат Евърс Уитмор се беше върнал в кантората си и разговаряше с приятелите и семейството на Грег Фромър. Опитваше се да намери доказателства, за да докаже, че макар и в момента безработен, в близко бъдеще Фромър е щял да се върне към работата си на преуспяващ мениджър по маркетинг, което позволяваше искът за щетите да бъде много по-висок от този, основаващ се на скромните му доходи напоследък.
Някой от лекарите на Райм ли беше посетителят? Квадриплегията му изискваше редовни прегледи от невролози и физиотерапевти, но днес нямаше насрочен час.
Линкълн приближи количката си до монитора на охранителната камера, за да види кой е на вратата.
По дяволите.
Райм винаги се ядосваше, когато някой довтаса без предизвестие (или дори с предизвестие). Днес обаче изумлението му беше много по-голямо от обикновено.
— Да, да — уверяваше мъжът Амелия Сакс. — Знам кого имате предвид. Един тих, сдържан човек.
Тя разговаряше с управителя на заведението за хамбургери от веригата „Уайт Касъл“ на булевард „Астория“, Куинс.
— Много висок и много слаб. Бял. Блед.
За разлика от заподозрения управителят имаше мургава кожа и овално весело лице. Двамата стояха пред предното стъкло на ресторанта. Управителят го миеше и явно се гордееше със заведението, за което се грижеше. Миризмата на препарата за почистване на прозорци беше силна, както и мирисът на лук, макар че бе съблазнителен. Сакс не беше яла нищо от снощи.