— Хей, детектив… Вземете си сандвич — предложи Шарлот. — Аз черпя.
— Не ни е позволено да взимаме безплатно храна.
— Но понички…
Амелия се усмихна.
— Това е мит. — Тя погледна към грипа. — Но ще си купя една.
Шарлот се намръщи.
— По-добре си вземете две. Много са малки.
Наистина бяха малки, но много вкусни. Млечният шейк също. Сакс изяде обяда си за три минути и излезе навън.
Извади от джоба си мобилния си телефон и звънна на Рон Пуласки. Никой не отговори на стационарния телефон в бойния щаб в Главното управление на полицията и тя го потърси на мобилния. Включи се гласовата поща. Амелия остави съобщение.
Е, добре, ще оглеждаме поотделно. Сакс тръгна по тротоара. Духаше вятър и небето беше облачно.
Висок, блед мъж, много слаб, бял найлонов плик. Той беше пазарувал. Сакс реши да започне от железарските магазини. Стърготини, лак.
Чукове със заоблен връх.
Удар с тъп предмет.
9.
Линкълн Райм съвсем беше забравил, че Джулиет Арчър, студентката му по криминология, ще дойде днес, за да започне неофициалния си стаж.
Тя беше посетителят, който позвъни на вратата. При други обстоятелства компанията ѝ можеше да му е приятна, но сега първата му мисъл беше как да се отърве от нея.
Арчър насочи инвалидната си количка към асансьора, влезе в дневната и елегантно спря пред плетеницата от кабели на пода. Очевидно не беше свикнала да преминава през увити като змии кабели, но после вероятно реши, че Райм редовно ги прегазва, без да повреди нищо, и направи същото.
— Здравей, Линкълн.
— Джулиет.
Том ѝ кимна.
— Джулиет Арчър. Аз съм студентката на Линкълн.
— Аз съм болногледачът на Линкълн. Том Рестън.
— Приятно ми е да се запознаем.
Минута по-късно се позвъни отново и Том отиде да отвори. Върна се с едър, широкоплещест мъж на тридесет и няколко години. Вторият посетител беше облечен с делови костюм, бледосиня риза и вратовръзка. Най-горното копче на ризата му беше разкопчано, а вратовръзката — разхлабена. Райм не разбираше този стил на обличане.
Мъжът кимна за поздрав на всички, но насочи погледа си към Арчър.
— Джул, не ме изчака. Помолих те да почакаш.
— Това е брат ми Ранди — представи го Джулиет.
Линкълн си спомни, че тя живее при него и съпругата му, защото ремонтират мансардата ѝ в центъра на града, за да я направят по-достъпна. По една случайност двамата също живееха удобно близо до колежа „Джон Маршал“.
— Рампата отпред е стръмна — отбеляза Ранди.
— Качвала съм се и по по-стръмни — отвърна Джулиет.
Райм познаваше склонността на хората да се държат майчински, като с бебета, с инвалидите. Това отношение го вбесяваше, както очевидно и Джулиет. Запита се дали тя е станала неподатлива на глезенето, защото той още не беше свикнал с това.
Е, помисли си Линкълн, присъствието на брата решава въпроса. Нямаше как двама души — при това аматьори, да стоят тук, докато той и Мел Купър се мъчат да намерят аргументи срещу производителя или мола, или който там беше виновен за смъртта на съпруга на Санди Фромър.
— Дойдох, както обещах — каза Джулиет, оглеждайки дневната, превърната в лаборатория по криминалистика. — Виж ти! Какво оборудване. Какви уреди. И сканиращ електронен микроскоп? Изумена съм. Имаш ли проблеми с електричеството?
Райм не отговори. Всяка дума би отложила бързото ѝ излизане.
Мел Купър се спусна от скелето на пода и погледна Джулиет. Тя примигна, когато лъчът на фенерчето му прониза очите ѝ.
— О, много съжалявам. Мел Купър. — Той кимна, без да протяга ръка, имайки предвид състоянието ѝ.
Арчър представи брат си и после отново насочи вниманието си към Мел.
— О, детектив Купър. Линкълн говори хубави неща за вас. Има ви за бляскав пример на криминалист и…
— Добре — прекъсна я Райм, без да обръща внимание на любопитния, но доволен поглед на Купър. — Ние тук работим.
Тя придвижи напред инвалидната си количка и огледа апаратурата.
— Когато се занимавах с епидемиология, понякога използвахме масспектрометър и газов хроматограф. Друг модел, но все пак. Гласово ли се активира?
— Ами не. Обикновено Мел или Амелия работят с него. Но…
— Но има гласова система, която работи добре. На „Ар Ти Джей Инструментейшън“. В Акрън.
— Така ли?
— Само казвам. Във „Форенсик Тудей“ има статия за хендсфри за лаборатория. Мога да ти я изпратя.