— Абонирани сме — отговори Купър. — С нетърпение очаквам да…
— Както казах, тук работим — измърмори Райм. — И времето е от огромно значение. Неочаквано възникна нещо.
— Нека отгатна. Включва ескалатор заникъде.
Линкълн се подразни от шегата.
— Може би трябваше да ти се обадя. Щях да спестя и на двама ви…
— Е, нали се уговорихме да дойда днес — прекъсна го Джулиет. — Ти така и не определи час. Изпратих ти имейл.
Изводът беше, че ако някой е трябвало да се обади, това е бил той. Райм опита друга тактика.
— Грешката е моя. Изцяло. Извини ме, че дойде напразно.
Том го погледна студено заради крещящата му неискреност.
Линкълн демонстративно не му обърна внимание.
— Затова ще трябва да се видим друг път. Някой ден. По-нататък.
— Е, Джул, да се връщаме — обади се Ранди. — Изчакай ме в коридора. Ще те насоча надолу по рампата и…
— О, но всичко вече е уговорено. Уил Старши ще вземе Били за няколко дни. А Бътън ще играе с „Уискърс“. Промених и всичките си часове с лекарите.
Бътън? „Уискърс“? Боже мой, помисли си Райм. В какво се забърках?
— Виж, когато се съгласих да дойдеш, имаше затишие. Можех… да те науча на нещо. Сега няма да съм много полезен. Случват се много неща. Въпросът наистина е неотложен.
Неотложен въпрос? Наистина ли го казах, зачуди се той.
Тя кимна, но не откъсваше очи от ескалатора.
— Сигурно става дума за онзи нещастен случай в Бруклин, нали? В мола. Граждански случай. Изглежда не мислят, че е криминален. Предполагам, че това означава съдебни дела срещу няколко ответници. Производителят, компанията за недвижими имоти — собственик на мола, екипите по поддръжката. Знаем какви са те. Кой не харесва, „Адвокатите от Бостън“? И „Добрата съпруга“?
Тия пък кои са, по дяволите?
— Мисля, че е най-добре…
— А това е копие на онзи ескалатор — продължи Джулиет. — Не сте могли да вземете истинския, нали? Не се дава на адвокати по граждански дела, а?
— Иззет е — каза Купър и си навлече гневен поглед от Райм.
— Извинете ме още веднъж, но…
— Кое е толкова неотложно? — прекъсна го Джулиет. — Други ищци се борят за парче от баницата?
Райм не каза нищо. Само я гледаше как приближи количката си до скелето. Огледа я по-внимателно. Беше облечена доста стилно. Дълга гористозелена леко разкроена пола, колосана бяла блуза с къси ръкави. Черно сако. Красива златна гривна с рунически символи на лявата китка, която беше пристегната с ремък неподвижно за облегалката за ръце на количката. Джулиет управляваше количката с тъчпад, използвайки дясната си ръка. Днес кестенявата ѝ коса беше прибрана на кок. Арчър очевидно вече беше започнала да научава, че когато крайниците ти не работят, правиш всичко възможно да сведеш до минимум гъделичкането и сърбежа по главата и потта. Райм използваше много по-големи количества препарат против комари — органичен, по настояване на Том — отколкото преди нещастния случай.
— Джул — обади се пак Ранди. — Господин Райм е зает. Не прекалявай с гостоприемството му.
Вече го направи, помисли си Линкълн, но усмивката му изразяваше съжаление.
— Извинете ме. Наистина ще бъде най-добре за всички. Ще се видим другата или по-другата седмица.
Джулиет го гледаше, без да мигне. Той нея също.
— Не мислиш ли, че още един човек може да е полезен? — попита тя. — Вярно, аз съм нова в криминалистиката, но правя епидемиологични изследвания от години. Пък и без реални доказателства едва ли ще се изисква анализ на отпечатъци и на градиент на плътност. Само ще разсъждавате по въпросите на техническата неизправност. Непрекъснато го правим при установяването на източника на инфекцията…
— Джул — прекъсна я Ранди, изчервявайки се. — Говорихме за това.
Вероятно има предвид предишен разговор и шеги за недъга ѝ, помисли си Линкълн. Самият той обичаше да предизвиква онези, които се отнасят снизходително с него, свръхчувствителните и политически коректните, дори — и особено — в общността на инвалидите. „Кураж“ беше любимото му съществително, а „раболепнича“ — любимият глагол.
Но Райм не реагира на наслояванията ѝ и Джулиет сви устни.
— Е, щом не се интересуваш, няма проблем — безгрижно каза тя. — Ще го отложим за друг път. — В гласа ѝ прозвуча раздразнителност, която затвърди решението му. Не се нуждаеше от доброто ѝ отношение. Правеше ѝ услуга, като я взимаше за стажант.
— Боя се, че така е най-добре.
— Ще докарам колата пред входа — каза Ранди. — И ме чакай горе на рампата, Джул. Много ви благодаря за всичко, което правите за нея — обърна се той към Райм.