През реката и в гората… ще отидем при лошите момчета…
Пуласки остави зад гърба си транспортния възел и се отправи към Бродуей покрай сервизите за поправка на коли, магазини за строителни материали, агенциите за недвижими имоти, бюра за осребряване на чекове и заеми, кръчмите, евтините закусвални с изцапани, написани на ръка менюта на картони на прозорците. Докато се отдалечаваше от търговските улици, той мина покрай жилищни блокове, повечето на три-четири етажа. Много червени тухли, много боядисан камък в бежово и кафяво, много графити. Недалеч на хоризонта се извисяваха небостъргачите на Браунсвил. На тротоара имаше фасове, боклуци, кенове от малцов алкохол и няколко презерватива и игли… и дори тръбички за крек, които изглеждаха почти носталгично. Тази напаст вече не се виждаше често.
Район 33…
Пуласки вървеше бързо.
Една пряка, две преки, три преки, четири.
Къде е Алфо, по дяволите?
На тротоара пред него двама хлапаци — да, млади, но заедно тежаха четири пъти повече от Рон — го оглеждаха враждебно. Той носеше на глезена си личното си оръжие „Смит и Уесън Бодигард“, но ако те искаха да го пребият, щяха да го направят и Пуласки щеше да лежи на земята и да кърви, преди да извади мощния пистолет от кобура. Те обаче се върнаха към джойнтовете и сериозния си разговор и го оставиха да мине покрай тях, без да го поглеждат втори път.
Още две преки и Рон най-после съзря младия мъж, когото търсеше. В Главното управление беше прегледал крадешком доклада за активността в Седемдесет и трети участък и имаше груба представа къде се мотае Алфо и къде да отиде да го потърси. Младежът говореше по мобилния си телефон и пушеше — цигара, не трева — пред бакалия и магазин за телефонни карти.
Слабият латиноамериканец беше с тениска без ръкави, оголил рамене, които явно не виждаха много лицеви опори. Уличните камери за наблюдение го бяха заснели ясно и затова Пуласки го позна веднага. Алфо беше задържан, разпитван и освобождаван няколко пъти, но не беше арестуван и все още беше в бизнеса според отдел „Наркотици“. Сигурно беше така. Личеше. От позата и бдителността дори докато се беше съсредоточил в телефонния разговор.
Рон се огледа наоколо. Нямаше очевидни заплахи.
Хайде. Пуласки тръгна към Алфо, погледна го и забави крачка.
Хлапакът със сивкав оттенък на тъмната си кожа вдигна глава. Каза „Дочуване“ и пъхна в джоба си евтиния телефон.
Рон се приближи до него.
— Хей.
— Йо.
Очите на Алфо претърсиха улицата като плашливо животно. Не забелязаха нищо тревожно и отново се насочиха към Пуласки.
— Хубав ден, а?
— Ами да, предполагам. Познавам ли те?
— Ти си Алфонс, нали?
Младежът се втренчи в него.
— Аз съм Рои.
— Кой те изпраща?
— Кет от „Ричи“ в Бедфорд-Стайвесънт.
— Той е готин. Откъде го познаваш?
— Познавам го. Мотали сме се заедно. Той ще гарантира за мен.
Еди Кет щеше да потвърди, че познава Пуласки, но не защото бяха приятели, а защото преди няколко дни, докато разтърваваше участници в улично сбиване, Рон беше открил, че Еди носи пистолет, без да има разрешително. Освен това имаше хапчета. Таблетките заинтересуваха Рон, който предложи да забрави за оръжието и обвиненията за притежание на оксиконтин срещу услуга, ако Кет си държи устата затворена. Кет мъдро избра това решение, насочи го към Алфонс и с удоволствие се съгласи да гарантира за Пуласки.
Сега и двамата огледаха улицата.
— Кет е готин — повтори хлапакът. Протакаше. Името му беше Алфонс, но на улицата му викаха предимно Алфо или за ченгетата и гангстерите — Алпо, на името на кучешката храна.
— Да, свестен е.
— Ще му се обадя.
— Защо го споменах? Защо дойдох при теб? Той каза, че ти можеш да ми дадеш нещо.
— А той защо не ти помогна?
Пуласки забеляза, че Алфо не се обажда на Еди Кет. Вероятно ми вярва. Трябва да си идиот, за да отидеш в Район 33, без някой да гарантира за теб.
— Еди няма каквото ми трябва.
— Не приличаш на наркоман, брато. К’во искаш?
— Не хашиш. Не кокаин. Нищо такова. — Рон поклати глава и също се огледа. Търсеше заплахи от всеки. Мъж или жена. И момичетата бяха опасни.
Пуласки гледаше за униформи, детективи с цивилни дрехи и необозначени автомобили „Додж“. Не искаше да попадне на някой колега.