Без да поглежда документите, които беше заредила на екрана, Джулиет отговори:
— „Мидуест Кънвейънс“. Не е била друга фирма.
— Вероятно умора на метала и проблеми с поддръжката — реши Линкълн. — Какво друго може да го е отворило?
— Някой — отвърна Арчър. — Може неволно да е натиснал превключвателя или за да се пошегува.
Купър отвори на екрана още няколко снимки.
— Ето го превключвателя. Намира се от външната страна на механизма, долу, близо до аварийния бутон. — Той посочи. — Но е зад малък заключен капак.
— Отворен или затворен е бил в мола? — попита Джулиет.
— Амелия е прегледала записите от камерите за наблюдение в мола, опитвайки се да разбере къде е отишъл заподозреният, когото е преследвала — обясни Райм. — Тя каза, че никой не е бил близо до бутона, когато капакът за поддръжка се е отворил.
Лицето на Арчър се изкриви в иронично намръщване.
— И къде е видеозаписът?
— Иззе го Следственият отдел.
Тя наклони глава настрана и очите ѝ се плъзнаха към Купър.
— Ние сме цивилни, но вие сте от полицията, нали?
— Аз не съм тук — побърза да отговори той.
— Тук сте…
— Неофициално. Иначе съм на почивка. Ако поискам официално следствен материал сега, ще ме изпратят в постоянна почивка.
Те отново се вгледаха в снимките.
— Какво друго може да е причината? — попита Райм.
— Да речем, че никой не е натиснал умишлено превключвателя. Може би е станало късо съединение или друг електрически проблем, който го е активирал. Блокирал е моторът — нарича се серво — и това е издърпало щифта и е отворило капака.
— Нека да огледаме електрическата система.
Мел увеличи снимките, които беше направил вътре в ескалатора. Райм забеляза, че покрай вътрешната стена минава кабел от превключвателя навън. Кабелът завършваше в контакт, монтиран в един от отдушниците отстрани на мотора.
— Кабелите се виждат — отбеляза Купър.
— Да — усмихна се Линкълн.
Миг по-късно и Арчър се ухили.
— Разбрах. Парче метал или фолио или някакъв проводник може да е попаднал в контакта и да е затворил веригата. Моторът е дръпнал щифта и капакът се е отворил. Не можах да открия други подобни инциденти с този модел ескалатор — добави Джулиет. — Ескалаторите може да бъдат опасни. Но обикновено в механизма се заклещват дрехи или обувки. Това се случва по-често, отколкото си мислите. Миналата година в произшествия с ескалатори по света са загинали сто тридесет и седем души. Най-страшната катастрофа е била експлозия в лондонското метро.
Насъбрали се прах и частици, запалили се и избухнали. Като в зърнен елеватор. Виждали ли сте такова нещо?
— В Ню Йорк не се случват много често — разсеяно каза Райм, размишлявайки върху думите ѝ.
— Аз съм виждал — отвърна Мел Купър.
Райм направи гримаса, защото това нямаше връзка със случая.
— И дефектът е…
— „Мидуест Кънвейънс“ не са сложили предпазители на контактите — заяви Арчър. — Нямаше да е трудно. Монтират ги в ниша, слагат им капак. Нещо такова.
— Или пък изобщо не е трябвало да използват контакти, а да поставят хардуер на превключвателя и сервомотора. Може би производителят е искал да спести пари.
Първото предположение можеше да означава наказателно поведение от страна на производителя.
— Кой…
Джулиет отговори на въпроса, преди той да го довърши:
— Също като заключващия механизъм и сервомоторът, и превключвателят са произведени от „Мидуест Кънвейънс“. От отдела им за съставни части. И е техен отдел, не филиал. Не могат да се скрият под корпоративния воал.
— Мислех, че си епидемиолог — подхвърли Купър.
— Научих много неща от телевизионния сериал „Адвокатите от Бостън“. Повярвай ми, много е добър. Харесва ми и „Обадете се на Сол“.
— И „Закон и ред: Лос Анджелис“ — добави Купър.
— О, да, добър е.
Я стига…
Райм се чудеше как чуждо тяло може да подведе сервомотора да отвори капака.
— Имам идея — обади се Арчър.
— Каква?
— Ти си учен. Харесваш емпиричните доказателства.
— Най-висшето божество в моя пантеон — отвърна Линкълн, без да го е грижа колко високопарно прозвучаха думите му.
Джулиет кимна към ескалатора.
Работи ли?
— Задвижващият мотор, зъбните колела, сервомоторът и превключвателят работят. И е включен в електрическата мрежа.
— Тогава да направим експеримент. Пусни го и се опитай да отвориш капака.
На Райм също му хрумна нещо. Обърна се към кухнята и извика:
— Том! Том! Нуждая се от питие.