— Основания: дело по Закона за гражданскоправната отговорност за неправомерно причиняване на смърт и причиняване на морални щети и телесни повреди.
— Вреди, причинени от продукт/строга отговорност за продукта.
— Небрежност.
— Нарушение на спецификациите в гаранцията.
— Повреди: обезщетение за болка и страдания, вероятно наказателни. Да се определят.
Вероятни ответници:
— „Мидуест Кънвейънс“ (производител на ескалатора)
— Собственикът на имота, на който се намира молът (да се идентифицира)
— Строителят на мола (да се идентифицира)
— Фирмата за поддръжка на ескалатора, ако е различна от производителя (да се идентифицира)
— Генерални изпълнители и подизпълнители, инсталирали ескалатора (да се идентифицират)
— Други ответници?
Факти, свързани с произшествието:
— Капакът за достъп се отваря спонтанно и жертвата пада в зъбните колела. Отворил се е около четиридесет сантиметра.
— Капакът тежи деветнайсет килограма, острите зъбци са допринесли за нараняването и смъртта.
— Капакът е обезопасен с резе. На пружини. Отваря се по неизвестна причина.
— Превключвател зад заключен капак. На видеозаписа никой не натиска превключвателя
Причини за неизправността?
— Превключвателят или сервомоторът се активира спонтанно. Защо?
— Късо съединение. Друг електрически проблем?
— Резето се поврежда.
— Умора на метала — възможно, малко вероятно.
— Не се е вместило както трябва.
— Насекоми, течност, механичен контакт? Малко вероятни фактори.
— Светкавица? Малко вероятен фактор.
— На този етап нямаме достъп до докладите на Следствения отдел и пожарната.
— На този етап нямаме достъп до повредилия се ескалатор (иззет от Следствения отдел).
Арчър обясни на Уитмор, че не е открила подобни произшествия с ескалаторите, произведени от всички фирми, не само от „Мидуест Кънвейънс“. След това Мел Купър разказа на адвоката подробностите за опитите им да отворят капака спонтанно поради външен фактор или дефект в произвеждането на механизма.
— Никоя от теориите за отварянето на капака не проработи на ескалатора двойник — добави Райм.
— Трябва да отбележа, че нещата не изглеждат много обещаващи — рече Уитмор. Гласът му не прозвуча по-обезсърчено от тези лоши новини, също както едва ли би показал въодушевление, ако заключенията бяха в тяхна полза. И все пак той сигурно беше обезпокоен. Явно не беше човек, който приема лесно пораженията.
Очите на Линкълн обхождаха ескалатора от горе до долу. Той приближи количката си и се втренчи в него.
Не забеляза, че Том влезе с поднос, на който беше сложил хляба с тиквички и напитките. Не чу разговора между Купър, Арчър и Уитмор и монотонния глас на адвоката, който отговори на въпрос, зададен от Джулиет.
И после настъпи мълчание.
— Линкълн? — попита Том.
— Дефектен е — промълви Райм.
— Какво? — попита болногледачът.
— Дефектен е.
— Да, господин Райм — съгласи се Уитмор. — Проблемът е, че не знаем кое точно е дефектно.
— Напротив, знаем.
— Уплаши ме — троснато каза Амелия Сакс с глас, пронизващ като вятъра. — Има вероятност извършителят да е бил тук. — Тя дръпна ръката си от ръкохватката на пистолета си.
Човекът, който се беше приближил зад нея точно след телефонния ѝ разговор с Райм, беше Рон Пуласки, не Неизвестният заподозрян 40 или друг нападател.
— Извинявай — отговори младият полицай. — Ти говореше по телефона. Не исках да те прекъсвам.
— Следващия път заобиколи отдалеч. Помахай. Дай някакъв знак… Видя ли някой, който да прилича на заподозрения наоколо преди няколко минути?
— Тук ли е той?
— Ами оказа се, че наистина харесва „Уайт Касъл“. И забелязах, че някой ме следи. Видя ли нещо? — нетърпеливо попита тя.
— Не, никой като него. Само две хлапета. Изглежда вървеше сделка с наркотици. Отправих се към тях, но офейкаха.
Може би Сакс беше видяла тях. Прахоляк. Чайки. Бандити, разменящи банкноти срещу кокаин.
— Къде беше? Звънях в кабинета и на мобилния ти. — Амелия забеляза, че Рон е зарязал униформата и се е преоблякъл за улицата.
И се оглеждаше наоколо.
— Обадиха ми се, след като ти излезе. Трябваше да говоря с един информатор в Харлем. По случая „Гутиерес“.