— Сигурно не би било скъпо да го инсталират — каза Джулиет Арчър.
— Предполагам — съгласи се Уитмор, а после наклони глава и внимателно се вгледа в механизма в коридора на Райм. — Аз имам друга теория. Колко тежи капакът за поддръжка?
— Деветнайсет килограма — едновременно отговориха Линкълн и Джулиет.
— Не е много тежък — продължи адвокатът.
— Пружината е била удобство, не необходимост.
Райм хареса и тази теория. Двуцелеви адвокатски теории.
— Не е било необходимо да добавят пружина. Работниците може да отключват капака и да използват кука да го отворят или просто да го повдигнат. Добре.
Някой се обади на Уитмор по мобилния телефон. Той слуша известно време, зададе няколко въпроса и записа нещо с идеално равния си почерк.
Затвори и се обърна към Райм, Арчър и Купър.
— Мисля, че може би попаднахме на нещо, но за да го разберете правилно, трябва да имате познания по право.
О, не, пак ли, помисли си Линкълн, но въпреки това повдигна подканващо вежди и адвокатът се впусна в поредната лекция.
— Законът в Америка е сложно същество като птицечовката. — Уитмор отново махна очилата си и ги почисти. — Отчасти бозайник, отчасти влечуго, отчасти бог знае още какво.
Райм въздъхна. Адвокатът не обърна внимание на сигнала на нетърпение и продължи да обяснява. Най-после стигна до съществената част — случаят „Фромър“ ще се реши до голяма степен от съдебната практика, не от законодателните наредби, и съдът ще търси прецедент — предишни подобни решения, за да прецени дали Санди Фромър може да спечели присъда срещу „Мидуест“.
С нещо, доближаващо се до ентусиазъм в гласа, Уитмор заяви:
— Моята помощничка госпожица Шрьодер не е открила случаи, в които ескалатори са били смятани за дефектни поради липса на автоматични блокиращи механизми, но е изровила няколко случая с тежки индустриални машини — печатарски преси и машини за щампи, в които е намерен дефект, когато са продължили да работят, след като са преместени предпазители или са се отворили капаци. Фактите са достатъчно сходни, за да подкрепят съдебно решение, че нараняването на господин Фромър е станало поради дефект в проекта.
— Възможно ли е да намерим ескалатори, произведени от други компании, които имат автоматичен блокиращ механизъм? — попита Джулиет.
— Добър въпрос, госпожице Арчър. Госпожица Шрьодер е търсила и това. Боя се обаче, че отговорът е не. „Мидуест Кънвейънс“, изглежда, е единственият производител на ескалатори в света, който прави продукт с лошо избрания начин за отваряне на капака за достъп. Тя обаче е открила производител на асансьор със стоп-бутон — спирачка, в случай че кабинката тръгне, докато в шахтата има работник и капакът за достъп е отворен.
— Този случай ще бъде добър за цитиране — отбеляза Арчър, — тъй като ескалатор и асансьор често се бъркат.
Уитмор отново остана смаян от логичното ѝ мислене.
— Да, наистина. Установил съм, че е изкуство подсъзнателно да насочиш съдебните заседатели в полза на твоя клиент. А сега, още веднъж, не смятам да отиваме на процес, но ще включа онези случаи, когато се свържа с „Мидуест Кънвейънс“ за извънсъдебно уреждане на спора. Сега имаме теория. Солидна. Добра. През следващите няколко дни ще подготвя иска. След като го подам, ще поискам с призовка инженерната документация на фирмата, история на исковете и доклади за сигурността. Ако ни провърви, може да намерим някоя докладна записка за АНП, която да ги простреля в крака.
Джулиет попита какво е това. Правното ѝ образование, получено от телевизионните сериали, очевидно ѝ изневери по този въпрос. А колкото до Райм, той също нямаше представа.
— Анализ разход-полза — обясни Уитмор. — Ако една компания изчисли, че поради небрежността ѝ при производството на някой продукт за една година ще умрат десет клиенти и че ще трябва да изплати обезщетения за неправомерно причинена смърт на стойност десет милиона долара, но ще ѝ струва двайсет милиона да оправи проблема предварително, производителят може да реши да пусне на пазара продукта, защото е икономически по-изгодно.
— Фирмите правят такива изчисления? — изуми се Джулиет. — Въпреки че подписват смъртни присъди на онези десет души?
— Чували ли сте за „Ю Ес Ауто“? Беше наскоро. Един инженер написал вътрешна докладна записка, че в много малък процент от автомобилите може да има изтичане на бензин, което да доведе до катастрофални пожари. Ще струва еди-колко си пари да се оправи. Управата обаче решава, че е по-евтино да плати за неправомерно причинената смърт или присъди за телесни повреди на няколко души. И действа според това решение. Разбира се, сега компанията вече не работи. Докладната записка излезе на бял свят и те никога не се съвзеха от критиките на обществото. Поуката от историята, разбира се, е…