— Ник, не знам какво да кажа. Защо ми го съобщаваш чак сега? Какво искаш? — Сърцето ѝ продължаваше да бие лудешки като крилата на птица, която държиш в шепите си. Възможно ли е да е вярно, запита се тя.
— Нуждая се от помощта ти. Никой на света няма да ми помогне освен теб, Ами.
— Не ме наричай така. Това беше в предишен живот. Вече не е така.
— Да, разбира се, извинявай. Ще ти обясня набързо. Дони извършваше кражбите, не аз.
Дони. Малкият брат на Ник.
Сакс не разбираше. Тихият от двамата братя беше опасен престъпник? Тя си спомни, че крадецът носеше скиорска маска и че не беше разпознат от шофьора на камиона.
— Той имаше проблеми — продължи Ник. — Знаеш.
— Наркотици. Алкохол. Да, спомням си. — Двамата братя бяха много различни, дори не си приличаха. Навремето Сакс мислеше, че Дони е като плъх по държане и по нрав. Тя изпита безпокойство от изплувалия образ в съзнанието ѝ. Освен външността Ник имаше самочувствие, докато Дони беше нерешителен и нервен и чувстваше потребност да потисне и двете. Амелия се беше опитвала да го увлече в разговор, когато излизаха да вечерят някъде, разказваше му вицове и го питаше как вървят курсовете, на които той ходеше, но Дони ставаше срамежлив и отговаряше уклончиво. И понякога враждебно. Подозрително. Сакс имаше чувството, че Дони завижда на големия си брат, задето има гадже бивша манекенка. Освен това си спомняше как Дони отиваше в тоалетната и се връщаше весел, жизнерадостен и приказлив.
— Вечерта, когато беше извършен арестът… — продължи Ник, — спомням си, че ти беше нощна смяна.
Амелия кимна. Сякаш можеше да забрави.
— Обади ми се мама. Мислеше, че Дони отново е започнал да употребява наркотици, и беше чула, че той ще се среща с някого близо до моста на Трета улица. Щял да прави някаква сделка.
Старият мост на повече от сто години се простираше над Гауънъс, мътен канал в Бруклин.
— Предчувствах, че ще се случи нещо лошо, ако вече не се беше случило. В онзи квартал? Нямаше начин. Със сигурност. Веднага тръгнах натам. Не видях Дони, но зад ъгъла беше големият камион, спрял, с отворени врати. Шофьорът лежеше на земята. От ушите му течеше кръв. В камиона нямаше никого. Обадих се на 911 от уличен автомат, анонимно, и съобщих за случая. След това отидох в апартамента на Дони. Той беше там, надрусан. И не беше сам. — Ник я гледаше в очите. Погледът му я изгаряше и Сакс наведе глава. — Делгадо, помниш ли го? Вини Делгадо.
Амелия си го спомняше смътно. Делгадо беше бандит от Бруклин. Може би от Бей Ридж. Боклук, държеше се като Кръстника, въпреки че оперативната му база беше долнопробен магазин за списания и цигари. Сакс предполагаше, че той е мъртъв — екзекутиран, защото е навлязъл в територията на някоя сериозна банда.
— Делгадо убедил Дони да работи за него. Да помага на шайката му да краде и откарва разни неща от камионите и да ги носи на търговци за крадени стоки, посредници. Обещал на Дони колкото метаквалон и кокаин иска.
Амелия трескаво преценяваше, но после си каза да престане. Истина или лъжа, това не беше нейна работа.
— Делгадо и телохранителят му ми казаха, че има проблем. Очевидно една от Петте фамилии не беше доволна от кражбите, които ръководеше Делгадо, по-точно тази на Гауънъс. Бяха хвърлили око на големия камион. Там имаше огромен товар лекарства с рецепта, спомняш ли си? Делгадо каза, че някой трябва да поеме вината. Даде ми две възможности за избор. Да посоча Дони и в такъв случай Делгадо да го очисти, тъй като ще изпее всичко в затвора. Или… аз. Да си излежа присъдата и да си държа устата затворена. — Ник повдигна рамене. — Какъв избор имах?
— Защо не се свърза със специалните части?
Той се изсмя. Нюйоркските специални части за борба с организираната престъпност бяха добри, но във воденето на големи случаи срещу известни мафиоти. Нямаше да направят много, за да запазят живота на Дони Карели.
— Какво каза Дони?
— Поговорих с него, когато изтрезня. Обясних му какво е казал Делгадо. Той се разплака, рухна. Беше отчаян, молеше ме да го спася. Обещах да го направя заради него и мама. Това обаче беше последният му шанс. Той трябваше да спре дрогата.
— И какво се случи после?
— Взех част от стоката на Дони и пари и ги хвърлих в колата си. Избърсах пистолета на Дони, с който беше пребил шофьора, и оставих моите отпечатъци. След това се обадих анонимно и съобщих регистрационния номер на моята кола, която беше на мястото. На другия ден детективите ме заловиха в участъка. Това беше.
— Дал си всичко, целия си живот? Годините си в полицията? Ей така?