— Той беше мой брат! — Дрезгаво промълви Ник. — Нямах избор. Да подпиша смъртната му присъда ли? — След това чертите на лицето му омекнаха. — Спомняш ли си какво си говорихме тогава? Че не съм сигурен дали да остана в полицията.
Амелия си спомняше. Ник нямаше полицейска жилка в кръвта си. Не беше истинско ченге като нея или баща ѝ… или Линкълн Райм. Той изчакваше, докато намери нещо друго — търговия или ресторант. Искаше да има ресторант.
— Не съм роден за ченге. Рано или късно щях да напусна. Можех да излежа присъдата и да го преживея.
Сакс се замисли за миналото.
— Дони спря с наркотиците, нали?
След като Ник беше влязъл в затвора, Амелия поддържаше връзка със семейството му, но не и с него. Тя отиде на погребението на Хариет Карели и Дони беше трезвен тогава и всеки друг път, когато го беше виждала. Обаче загубиха връзка, след като тя срещна Линкълн.
— Да. За известно време. Но не остана чист. Чух, че вече не работел за Делгадо, но се върна към кокаина и после започнал да взима хероин. Почина преди година.
— О, не. Съжалявам. Не знаех.
— Свръхдоза. Прикривал се добре, но го намерили в хотел в Източен Харлем. Бил там от три дни. — Гласът на Ник потрепери. — Докато бях в затвора, мислих много, Амелия. Смятах, че съм постъпил правилно, и предполагам, че наистина е така. Запазих живота на Дони за няколко години. Реших обаче, че искам да докажа невинността си. Не ме интересува помилване или нещо подобно. Искам само да мога да кажа на хората, че не съм го направил. Дони го няма, мама я няма. Вече нямам семейство, което може да се разочарова, като чуе истината. Делгадо беше екзекутиран преди години. Шайката му се разпадна. Искам и ти да знаеш, че съм невинен.
Сакс разбра какво предстои.
— В материалите по разследването има доказателства, които ще ме оневинят — продължи Ник. — Контакти, записки на детективи, адреси, такива неща. Сигурно има хора, които знаят, че не съм го направил.
— Искаш материалите.
— Да.
— Ник…
Той докосна ръката ѝ, леко и бързо, и после се отдръпна.
— Имаш пълното право да влезеш вътре и да затвориш вратата Няма да ме видиш отново. След това което направих.
Грехът му не беше само престъплението. От момента на ареста си Ник прекъсна всякакви връзки с нея. Вярно, направи го, за да я предпази. Според собствените си признания той беше корумпирано ченге. А от такива хора се разпространяват вълни, които заливат всеки наблизо. Сакс, амбициозната изгряваща звезда в полицията, можеше да бъде опетнена, ако бяха продължили да поддържат връзка.
Е, запита се тя, да се върна ли вътре и да затворя вратата?
— Трябва да си помисля.
— За това те моля — отвърна Ник.
Амелия се приготви за прегръдка или целувка, решена да се съпротивлява, но той само стисна ръката ѝ, сякаш бяха делови партньори, които току-що са сключили успешна сделка за недвижим имот.
— Поздрави Роуз… ако искаш да ѝ кажеш, че съм идвал.
Ник се обърна и си тръгна.
Тя се вгледа в него. След половин пряка той се обърна и я погледна. На устните му трептеше онази момчешка усмивка, която Амелия ясно си спомняше отпреди толкова много години. Кимна и после се скри от очите ѝ.
14.
Адвокат Евърс Уитмор включи един от компютрите на Райм и отвори на екрана Скайп.
Въведе регистрация и характерният електронен тон на набиране на номера изпълни стаята. Линкълн се приближи, за да може човекът отсреща да вижда и него, и Уитмор, както се виждаха на екранчето в долния десен ъгъл на монитора.
— Джулиет? — попита Райм. — Искаш ли да се преместиш по-близо?
Тя беше извън обсега на камерата.
— Не — отговори Арчър и остана на мястото си.
Минута по-късно на екрана се появи образ. Мъж с оредяла коса и с бяла риза с навити ръкави гледаше някакви листове пред себе си. Бюрото, зад което седеше, беше отрупано с купища документи.
Той погледна към уебкамерата.
— Вие ли сте Евърс Уитмор?
— Точно така. Адвокат Холбрук?
— Да.
— Искам да ви уведомя, че тук присъстват и Линкълн Райм, а вдясно от мен, макар да не я виждате, е Джулиет Арчър, които са консултанти и работят с мен.
Купър и Том ги нямаше. Уитмор реши, че един детектив от полицията и един цивилен, които нямат връзка със случая, може да затруднят разговора, който щеше да се проведе.
— Ще се позова на доктрината работа-продукт. Приемате ли, че другите присъстващи също попадат под принципа на поверителност между адвокат и клиент?
Холбрук вдигна глава, даде документ на някого с огненочервени нокти и после отново погледна към камерата.