— Извинете. Какво казахте?
Уитмор повтори въпроса си.
— Да, разбира се — отвърна Холбрук. В тона му се долови „Все едно“. Въпреки че беше главен юрисконсулт на „Мидуест Кънвейънс“, производителя на ескалатора убиец, той не изглеждаше нито в положение на отбрана, нито агресивен, а предимно разсеян. И Райм се досещаше защо. — Очаквам да говоря с някого, който представлява Грег Фромър и семейството му. Вие ли сте официалният им адвокат?
— Да.
— Чувал съм за вас. Носи ви се славата. „Транс Юръп Еърлайнс“, фармацевтичната компания „Би & Ейч“. Принудихте ги да паднат на колене.
Уитмор не реагира.
— А сега, адвокат Холбрук…
— Наричайте ме Деймиън.
Желая ти успех с това, помисли си Линкълн.
— Да. Разбирате ли защо се обаждам?
— Пресконференцията беше преди половин час. Предположих, че адвокатът, който представлява семейство Фромър, ще чуе и ще се свърже с мен. — Холбрук се обърна настрана и каза: — Ей сега идвам. След няколко минути. Занеси им кафе. — После отново погледна към камерата. — Имате ли някакви теории за дефект?
— Да.
— Недостатък в проекта, липса на автоматичен блокиращ механизъм, който да изключи мотора, ако капакът за поддръжка случайно се отвори?
Уитмор погледна Райм и после отново уебкамерата.
— Не съм готов да обсъждам нашите теории.
— Добре го казахте. Ще подскажа още една. Пружината на капака за достъп — ухили се юрисконсултът. — Нашият проектантски отдел я добави заради оплаквания на работниците по поддръжката, които твърдят, че капакът ги удрял по гърба. Вероятно не е вярно… Но сложихме пружина. И може би ще установите, че след произшествието наш екип по сигурността отиде на всяко място, където има ескалатори със заредени с пружини капаци за достъп, и махна пружините — преди инспекцията на градската комисия. Знам, че това е райски случай за вашия клиент. Може да се позовете и на модификация след инцидента, което показва признание за дефект от наша страна. При други обстоятелства бихме написали чек, при това тлъст. Сигурен съм, че госпожа Фромър преживява тежък период. И напълно ѝ съчувствам. Но нали чухте новината. Съжалявам.
— Помощничката ми още не е ходила в съда за фалити. Не сме чели мотивите.
— Седма глава. Пълна ликвидация. Имаме неприятности от известно време. Китайски конкуренти. И германски. Такъв е светът. Да, произшествието и смъртта на съпруга на клиентката ви ускориха решението ни, но щяхме да обявим фалит до един-два месеца.
— Обявявайки фалит, „Мидуест“ е защитена от отговорност чрез запор на наличните активи и запор на имуществото — обясни Уитмор на Арчър и Райм. — Това означава, че не можем да ги съдим, освен ако не отидем в съда и не поискаме запорът да бъде вдигнат. — Той отново се обърна към екрана и Холбрук. — Надявам се любезно да ни дадете информация.
Юрисконсултът повдигна рамене.
— Няма да изграждам стени, щом не е необходимо. Какво искате да знаете?
— Кой е застрахователят ви?
— Съжалявам. Нямаме. Самѝ се застраховаме.
Райм не можа да разбере дали на лицето на Уитмор се изписа изненада, като чу това.
— И трябва да ви кажа, че не ни останаха никакви активи — добави Холбрук. — Имаме да получаваме може би един милион и още четиридесет милиона в твърди активи. Нула в брой. Нула в наличност. И деветстотин милиона дълг, по-голямата част обезпечен. Дори ако успеете да вдигнете запора и съдията се съгласи, че може да предявите иск и да спечелите, за което съдия-изпълнителят ще се бори със зъби и нокти, пак ще си тръгнете с решение, което няма да покрие дори цената на фотокопията ви. И ще стане след две-три години.
— Кой е поддържал ескалатора? — попита Уитмор.
— Опасявам се, че ние. Частите и поддръжката са наши. Няма външна фирма за обслужване, срещу която да предявите иск.
— Молът има ли нещо общо с ескалатора?
— Не, освен повърхностно почистване. Колкото до изпълнителите, инсталирали ескалатора, мога да ви уверя, че нашият екип за сигурност внимателно провери всички части и се подписа за тях. Всичко пада върху нашите рамене… Вижте, искрено съжалявам за клиентката ви, но тук няма нищо за вас. С нас е свършено.
Работил съм за „Мидуест Кънвейънс“ през целия си живот. Аз съм един от основателите на компанията. Останах до края. Разорен съм.
Но любимите ти хора са живи, помисли си Райм и попита:
— Защо според вас се е отворил капакът?
Холбрук повдигна рамене.
— Вземете десет хиляди автомобилни оси. Защо всичките работят чудесно, с изключение на една, която се спуква при сто и тридесет километра в час? Защо двайсет тона марули са абсолютно безвредни, но няколко от една и съща нива са заразени с ешерихия коли? Нашият ескалатор? Кой знае? Най-вероятно е станало нещо с резето. Може би скобата на капака за поддръжка е била монтирана с винт, произведен в Китай от нестандартна стомана. Може би щифтът не е бил достатъчно издръжлив, но не е бил отхвърлен от компютъра за контрол на качеството заради засечка в софтуера. Причините може да са хиляди. Факт е, че светът не е идеален. Понякога се учудвам колко много от нещата, които купуваме и слагаме в домовете и офисите си, излагат на риск живота ни. — Холбрук се усмихна унило. — Е, външният ни адвокат дойде. Трябва да говоря с него. Не е утеха, но тук има много хора, които ще прекарат доста безсънни нощи заради Грег Фромър.