— И той се е самоубил — прекъсна го Арчър. — Като е научил за това.
— Не. Затвориха го в крилото с извършителите на насилствени престъпления в „Дайкърс Айлънд“, скарал се с друг затворник и беше убит.
Двамата се умълчаха за момент.
— Направил си всичко, както трябва — каза Джулиет с аналитичен глас, но омекотен, за да вдъхне успокоение.
— Направих прекалено много.
— Ами оръжието? Било е незаконно.
— И да, и не. Вярно, не беше регистрирано, затова фактически попадаше под ударите на закона. Но беше на баща му от Виетнам. Декстър твърдеше, че не е стрелял с него. Дори не си спомнял, че все още го има. Било прибрано в склада наред с други спомени от шейсетте години. Смазката вероятно била от магазина за спортни стоки, откъдето преди седмица купил подарък за сина си. Остатъците от барут може би са били пренесени с банкнотите. Същото е и с наркотиците. Половината двайсетачки в района на метрото в Ню Йорк имат следи от кокаин, метамфетамини и хероин и много от тях имат остатъци от барут. Бакстър даде отрицателни резултати при анализа за употреба на контролирани вещества и не беше задържан за притежание на наркотици. Изобщо не беше арестуван за нищо преди това. — Райм предложи една от редките си усмивки. — Нещата станаха още по-лоши. Една от причините за финансовата измама беше, че дъщеря му се нуждаеше от трансплантация на костен мозък.
— О, съжалявам. Но… ти си бил ченге. Не е ли това цената, че си вършиш работата?
Амелия Сакс беше казала същото. Може би дори беше употребила абсолютно същите думи. Линкълн не си спомняше.
— Да, но травматизиран ли съм и седя ли в кабинет на терапевт? Не. Идва време, когато слизаш от въртележката. Всичко си има край.
— Трябвало е да намериш решение.
— Така е.
— Разбирам, Линкълн. В епидемиологията е същото. Винаги има въпроси — какъв е вирусът, къде ще удари следващия път, каква ваксина да сложиш, кой е податлив — и винаги е трябвало да намирам отговорите.
Арчър му беше казала, че обича науката епидемиология, първия път, когато го помоли да му стане стажантка, но че не може да продължи да работи на терен. А пък работата в кабинет в тази научна област била твърде еднообразна и скучна, за да задържи вниманието ѝ. Обработката на местопрестъпления дори в лабораторни условия щяла да я поддържа заета. Както за Райм, така и за Джулиет Арчър скуката беше демон.
— Веднъж се заразих с денга — продължи тя. — Доста сериозно. Трябваше да разбера как комарите заразяват хора в щата Мейн. Знаеш, че денгата е тропическа болест.
— Не знам много за нея.
— Как, по дяволите, е възможно хора в Нова Англия да хванат денга? Търсих месеци наред. И най-после открих отговора — в експонат на изложба за джунглата в един зоопарк. Проучих дали жертвите са посещавали това място. И виж ти, беше ме ухапал комар, докато съм била там.