Тони се намръщи.
— Не е кой знае какъв план.
Рон също сбърчи чело.
— Имаш ли други идеи? С удоволствие ще ги чуя.
— Само казвам, че планът не е кой знае какво.
— Е? — попита Рон. — Ще участваш ли?
— Какво пък, по дяволите — измърмори Тони. — От два дни не съм рискувал работата си, пенсията си, доброто си име и — какво друго? А, да, живота си. Защо не?
* * *
— Какво става?
Ник не говореше на Сакс, а на подкреплението ѝ — униформен полицай, който излезе от кухнята, слаб афроамериканец от Осемдесет и четвърти участък. Полицаят пристъпи към него и внимателно го обискира. Направи гримаса на Сакс, когато извади от джоба на якето му „Смит и Уесън“, калибър 38 мм.
— Това ли? Мога да обясня — каза Ник.
Сакс сви устни. Само пистолетът беше достатъчен, за да го приберат на топло за пет години. Тя го мислеше за по-умен.
— Белезници? — попита ченгето.
— Да — отговори Амелия.
— Хей, не е необходимо… — Гласът на Ник заглъхна.
Патрулният полицай даде оръжието на Сакс, а после щракна белезници на ръцете на Ник зад гърба му. Амелия извади патроните от пистолета и го пусна в плик за веществени доказателства. Сложи патроните в друг плик. Остави ги на масата, далеч от обсега на Ник.
— Щях да докладвам за пистолета — оправдаваше се Ник. Гласът му беше писклив, в диапазона на вината. — Щях да го предам. Не съм го носил незаконно.
Напротив, помисли си Сакс.
— Ти не разбираш — продължи той. В тона му прозвуча отчаяние. — Бях на улицата и търсех човека, за когото ти казах, че може да ми помогне да докажа, че съм невинен. Бях в „Ред Хук“, когато някакъв тип се появи изневиделица. Извади този пистолет и щеше да ме пребие и обере. Взех му оръжието. Не можех да го изхвърля. Някое хлапе можеше да го намери.
Амелия дори не си направи труда да възрази срещу лъжата.
— Джон Пероне — започна тя и го остави да се замисли.
Ник не показа абсолютна никаква реакция.
— Когато ти се срещна с Пероне, ние бяхме разположили екип пред офиса му.
— Да, Пероне беше човекът, който имаше информация за Дони. Той щеше да се разрови и да намери доказателство, че аз изобщо не съм бил наблизо до мястото на кражбата…
— Притиснахме Ралф Севил, Ник, и той те предаде. Телохранителят на Пероне. Онзи, когото си изпратил да убие Фреди Каръдърс.
Ник леко отвори уста от изумление. Очите му се стрелкаха из апартамента. Напомни на Сакс за малките рибки в аквариума на Върнън Грифит.
— Двама от нашите хора проследиха Севил до мола, където си накарал Фреди да чака. Севил се нахвърли върху Фреди на паркинга и те го арестуваха. Той те издаде — добави Амелия.
— Но…
— Севил каза на Пероне, че е убил Фреди. Такъв беше сценарият. Пероне не знае, че сме спипали Севил. В момента Фреди е под полицейска закрила.
Изражението на Ник остана невъзмутимо.
— Лъже. Копелето лъже. Той е гадняр.
— Достатъчно — тихо каза Сакс. — Престани.
Ник изведнъж се промени. Стана същински вълк.
— Как си вкарала екип при Пероне? Глупости. Блъфираш, по дяволите.
Амелия примигна от яростта му. Думите му я пронизаха като острие.
— Знаехме, че ще действаш умно и че ще смениш колите на паркинга, за да ни подведеш. Онази нощ, когато останах тук, инсталирах проследяващо приложение в мобилния ти телефон, след като ти заспа. Проследихме те до офиса на Пероне. Не можех да взема съдебна заповед, защото не чувахме какво си говорите. Но Севил ни каза, че ти си извършил кражбата от камиона на „Алгонкуин Транспорт“ близо до мост над канала Гауънъс и че ти си ударил шофьора с пистолет. Дони не е имал нищо общо. И причината да поискаш материалите от разследването, е била да си вземеш парите от онзи, който е взел откраднатите лекарства.
Ник прегърби рамене пораженски и го удари на молба.
— Върна ли се в затвора, мъртъв съм, Амелия. Или ще се самоубия, или някой ще ме очисти. — Гласът му потрепери.
Тя го огледа от главата до петите.
— Не искам да се връщаш там, Ник.
Той се успокои като обидено дете в прегръдката на майка си.
— Благодаря ти. Трябва да разбереш какво се случи преди няколко години. Не исках да извършвам кражбата. Знаеш, че мама беше болна, а Дони имаше проблеми. Стоката беше застрахована. Не беше голяма работа.
Телефонът на Сакс иззвъня. Тя погледна екранчето и изпрати съобщение в отговор. Минута по-късно външната врата се отвори и в апартамента влезе висок, строен чернокож мъж. Беше с кафяв костюм, жълта риза и тъмночервена вратовръзка. Цветовете може и да не си подхождаха, но дрехите му стояха добре.