Болногледачът се върна след минута и погледна бутилката уиски.
— Почакай.
— Почакай — повтори Линкълн, опитвайки се отгатне мисълта му. — Какво означава това? Мразя, когато хората казват: „Почакай“. Какво да чакаме? Да спрем да се движим? Да спрем да дишаме? Да спрем мисловния си процес?
— Добре, в случая „почакай“ означава, че някой е направил нещо неприемливо, нещо, което току-що забелязах, и срещу което възразявам. Откраднали сте алкохола.
Джулиет се засмя.
— Той ми даде команда да стана, да отида там и да налея малко. Не, Линкълн, няма да поема вината заради теб. Аз съм само скромна стажантка, забрави ли?
— Ако ми беше сипала прилично количество, нямаше да има проблем — измърмори Райм.
Том грабна бутилката и излезе от дневната.
— Почакай! — извика Линкълн. — И това е правилната употреба на думата. Дори ако никой не ѝ обръща внимание.
Сакс се усмихна на размяната на реплики и насочи вниманието си към уликите. Крачеше напред-назад и оглеждаше пликовете и информацията на дъските. Често крачеше, за да изразходва енергия. Навремето, когато можеше, Линкълн Райм правеше абсолютно същото, докато мислеше за някой труден проблем в разследване.
На вратата се позвъни и Том отиде да отвори. Тихият поздрав на посетителя обясни на Райм кой е дошъл.
— Време е да се залавяме за работа — обясни Линкълн.
Сакс кимна на Мел Купър, който влезе в дневната и съблече сакото си. Беше чул за Алиша Морган и сега Райм му обясни, че тя е замърсила уликите. Купър повдигна рамене.
— Сблъсквали сме се и с по-лошо. — Мел погледна уликите от апартаментите на Грифит и Морган. — Да, добре. Ще открием някои отговори тук.
Райм остана доволен, когато видя, че очите на Купър блеснаха ярко като на златотърсач, съзрял бучка злато с големината на палец.
Сакс изваждаше латексови ръкавици от джоба си, когато телефонът ѝ звънна. Входящо съобщение.
Тя го прочете. Изпрати друго съобщение и се приближи до компютъра. Минута по-късно Амелия отвори имейл. Райм видя официалния надпис най-отгоре. Беше файл с улики от Главната лаборатория по криминалистика на Нюйоркската полиция.
— Открили са това, което се мъчех да си спомня — от онова предишно разследване. — Тя вдигна зарядния сандък, който беше изработил Върнън Грифит. Колелцата бяха същите като на снимката, която току-що беше получила от Главната лаборатория по криминалистика. — Алиша каза, че се запознала с Върнън, когато той убил някой, който го дразнел.
— Точно така.
— Мисля, че жертвата е бил Риналдо, наркодилърът — убийството, в което не отбелязвах никакъв напредък.
— Да, колелцата са същите — каза Арчър.
— Именно. И Риналдо, изглежда, е разрязан до смърт с един от тези. — Амелия кимна към дърводелските ножове и длета, които бяха иззели от апартамента на Грифит.
— Добре — рече Линкълн. — Още едно местопрестъпление, в което е замесен Грифит. Нещо по този случай, което може да ни насочи къде се крие той?
Сакс разказа в общи линии онова, което знаеше, и заключи:
— Известно ни е само, че се е качил в нелегално такси и се е отправил нанякъде в Гринич Вилидж. Нищо по-конкретно.
— Аха — тихо каза Райм, гледайки дъската. — Това ни поставя в малко по-различна позиция.
— Но Гринич Вилидж е огромен район — отбеляза Джулиет. — Ако няма начин да стесним кръга…
— Винаги поставяй под съмнение предположенията си.
— С удоволствие — отвърна Сакс. — Кое по-точно?
— Че Върнън е имал предвид Гринич Вилидж.
— Какъв друг Вилидж има?
— Мидъл Вилидж — отговори Райм и погледна Арчър. — Квартал в Куинс.
Тя кимна.
— Онзи, който ти спомена във връзка с хумуса и другите микроследи. А аз се съмнявах.
— Точно така.
— Предполагам, че в края на краищата не ни трябват два въпросителни знака.
Сакс гледаше онлайн картата на Мидъл Вилидж. Районът не беше малък.
— Имаш ли представа къде точно може да е Грифит?
— Имам — отвърна Линкълн, който също гледаше картата, припомняйки си думите на Джулиет Арчър.
Отговорите на гатанките винаги са елементарни…
— И мога да стесня кръга.
— До колко? — попита Купър.
— До около три квадратни метра.
* * *
Гробището „Свети Йоан“ в Куинс е вечното място за покой на много известни личности.
Сред тях са губернаторът на щата Ню Йорк Марио Куомо, първата жена кандидат за вицепрезидент Джералдин Фераро, легендарният фотограф Робърт Мейпълторн и не на последно място, създателят на бодибилдинга Чарлс Атлас. Амелия Сакс обаче го знаеше предимно заради връзката му с професията ѝ, така да се каже. В това католическо гробище бяха положени телата на десетки прочути гангстери в историята — Джо Коломбо, Кармайн Галанте, Карло Гамбино, Вито Дженовезе, Джон Готи и прословутия кръстник, Лъки Лучано.