— Знаем, че Алиша Морган те е наела да убиеш няколко души, свързани с автомобил на „Ю Ес Ауто“, който е бил дефектен и е убил съпруга ѝ — продължи Сакс. — Но бихме искали да знаем повече. Ще говориш ли пред нас?
Той кимна.
— Би ли казал „да“, моля?
— О, съжалявам. Да.
— Разкажи ми със свои думи какво се случи. Тя е казала на партньора ми някои неща, но не всичко. Бих искала да го чуя от теб.
Грифит кимна и без колебание обясни как Алиша е отишла при него, след като го видяла да убива някого на улицата.
— Човек, който ме нападна — подчерта той.
Амелия си спомни, че Райм ѝ беше казал, че Грифит е предизвикал Риналдо да го нападне, но кимна насърчително.
— Ти каза, че тя ме е наела да убия Безочливите, които са произвели и продали колата, убила съпруга ѝ.
Безочливи, зачуди се Сакс.
— Но аз го направих, защото исках да ѝ помогна. Тя имаше изгаряния и порязвания и беше променена завинаги от случилото се. И аз се съгласих — продължи той.
— Алиша Морган ли искаше хората, които е мислела за виновни, да бъдат убити с някой продукт?
— Предмети, да. Защото това е убило съпруга ѝ и ранило нея.
— Разкажи ми за Тод Уилямс.
Грифит потвърди онова, което те вече предполагаха — че Уилямс, дигитален активист, бил гениален хакер и научил Върнън как да разбие „Дейта Уайз 5000“. И преструвайки се, че работи за рекламна агенция, купил базите данни за продуктите с вградени контролери на хора и фирми, които ги ползват.
Грифит добави, че той и Алиша търсили в списъка хора, които работят за „Ю Ес Ауто“, фирмата производител на горивната помпа, агенцията, направила рекламите им, и адвокатите, които са ги защитавали — Грег Фромър, Ейб Бенкоф, Джо Хеди, адвокатката по застраховането в Уестчестър.
— Къде щяхте да отидете ти и Алиша, след като убиете адвокатката Валъри Мейър?
— Не знам. Може би на север. В Канада би било добре. Всичко стана много бързо. Не съм планирал къде да отида. Как се сетихте, че съм тук? — попита Върнън. — Не съм казвал на Алиша за брат си.
— Един случай преди известно време — обясни Сакс. — Жертвата, която си убил, се казваше Риналдо.
— Безочливият.
Пак тази дума.
— Той беше наркодилър — добави Амелия.
— Знам. Прочетох историята след това. Но все пак как?
— Случаят беше възложен на мен. Една от уликите на местопрестъплението, където си го убил, беше колелце от играчка. Ти имаше заряден сандък в твоя апартамент в Челси. Със същото колелце.
Грифит кимна.
— Направих един заряден сандък за Питър. — Той посочи с глава към гроба на брат си. — Носех го онази вечер. Излязох от ресторанта и щях да дойда тук да го оставя на гроба му. — Върнън потрепери от възмущение или гняв. — Той го счупи.
— Риналдо ли?
Върнън кимна.
— Вървеше към колата си и говореше по мобилния си телефон. Не гледаше къде върви. Блъсна се в мен и зарядният сандък се счупи. Обидих го и той ме нападна. Убих го. — Грифит поклати глава. — Но как разбрахте, че съм тук?
Сакс обясни, че след като бяха свързали Върнън с Риналдо и Райм се беше досетил за Мидъл Вилидж, не им бе отнело много време да стигнат до заключението, че уликите от различните местопрестъпления — хумусът, големите количества тор и пестициди или хербициди заедно с фенола, съставна част от течност за балсамиране — може би означават, че той е посещавал известното гробище тук.
До около три квадратни метра…
Един телефонен разговор разкри, че тук е погребан Питър Грифит, братът на Върнън. Сакс се беше обадила на директора на гробището и го беше попитала дали Върнън посещава гроба. Той отговори, че не знае, но някой оставял миниатюрни мебели или играчки на гроба. Директорът добави, че нещата били изключително добре изработени. Изказа предположението, че някои посетители ги взимат, но запазил в кабинета си няколко, които бил намерил, и чакал някой да дойде да си ги поиска. Комбинацията имала характеристики на градска легенда — миниатюри и гробище — и вероятно затова хората проявявали интерес и ги взимали.
— Когато беше жив, Питър винаги харесваше нещата, които му правех. Момчешките неща, разбира се. Средновековни оръжия, маси и тронове за замъци. Катапулти и бойни кули. Оръдия и зарядни сандъци. Щеше да хареса и онази лодка, скифа „Уорън“. Върху надгробната му плоча. Къде е тя?
— В плик за веществени доказателства — отговори Сакс и се почувства принудена да добави: — Ще се грижим добре за нея.
— Вие от полицията ли наблюдавахте гроба?
— Да.
Амелия беше забелязала, че брат му е бил едва на двайсет години, когато е починал.
— Какво се случи с него? — попита тя.