— Прегледах материалите от разследването. Знам, че е приключило, но пак ги прегледах. И открих някои недовършени неща.
Линкълн си спомни въпросите на Арчър — защо Бакстър бе пропуснал да спомене през следователите за складовото помещение далеч от дома му. Но топката отново беше у Пуласки.
— Какви? — попита Райм.
— Ами едното беше доста интересно. Прегледах записките на детективите и видях имената на всички, с които Бакстър се е срещал през последната година и нещо. Едното име ми се стори особено интересно. Някой си Один.
— Не съм го чувал.
— Името беше в писмен препис на устни свидетелски показания и беше написано О-Д-И-Н. Оказа се, че „О“ е с апостроф и името е О’Дин.
— Ирландско, а не като на скандинавското божество — отбеляза Райм.
— Поразпитах тук-там, прегледах още записки. Нямаше много. Но открих, че този О’Дин има връзка със света на дрогата в Бруклин, по-точно с някакъв нов вид наркотик, за който говореха хората по улиците. Синтетичен. Името му, изглежда, беше кеч. Но детективите в разследването не бяха проследили тази улика. Предполагам, защото Бакстър…
— Можеш да го кажеш, новобранец. Защото Бакстър е умрял.
— Да. Но аз я проследих.
— Неофициално?
— Донякъде.
— Тя е донякъде бременна?
— Най-после разкрих самоличността му. О’Дин беше в Ню Йорк. Защо Бакстър, важна финансова клечка, би имал нещо общо с бандит от източен Ню Йорк? Отидох да говоря с О’Дин, за да разбера…
— Дали Бакстър е нещо повече от измамник?
— Точно така. Исках да докажа, че той е финансирал новата дрога. Че е използвал оръжието, което ти намери, и че е убивал хора. Уликите бяха двусмислени, не забравяй, Линкълн. Имаше въпроси. Може би Бакстър наистина е бил опасен.
— И в такъв случай е било правилно, че той беше задържан за насилствено престъпление — тихо каза Райм.
Пуласки кимна.
— За да не се чувстваш виновен за смъртта на невинен човек, а да си убеден, че си хвърлил в затвора опасен престъпник. И ако успея да докажа това, тогава ти отново да започнеш да се занимаваш с разследвания. Това е истината, Линкълн.
Райм се засмя.
— Въпрос за шестстотин и четиридесет хиляди долара, новобранец. И какъв е отговорът?
— Брат ми и аз открихме О’Дин. В източен Бруклин.
Райм озадачено повдигна вежди.
— Той е свещеник, Линкълн.
— Какво?
— Отец Франсис Зейвиър О’Дин. Има клиника в Браунсвил. А наркотикът, с който е свързан? Рон поклати глава и се усмихна тъжно. — Нова форма на метадон, с която лекува пристрастените. И не се нарича „кеч“. Това е името на клиниката на отец О’Дин. Комуна „Единство и човеколюбие“. — Пуласки въздъхна. — А Бакстър? Той е бил един от главните дарители.
Оказваше се, че пистолетът наистина е бил на бащата на Бакстър, сувенир от един от трудните периоди в живота му. А барутният нагар е бил от остатък върху двайсетдоларова банкнота, наркотикът — от същата или от друга банкнота, и смазката — от спортния магазин, откъдето Бакстър беше купил последния подарък за сина си.
— Ще ти кажа всичко, Линкълн. Може да се наложи клиниката да затвори, ако отец О’Дин не намери друг, който да го подкрепя.
— Тогава аз съм отговорен не само за смъртта на невинен човек, но и съм попречил на не знам колко млади хора да престанат да се шляят по улиците и да водят продуктивен живот?
— Мамка му. Исках само да помогна, Линкълн. Да се върнеш на работа. Но… това открих.
В науката не можеш да пренебрегнеш фактите.
Райм обърна инвалидната си количка и отново погледна миниатюрните мебели, които Върнън Грифит беше изработил толкова внимателно и безупречно.
— Както и да е — каза Пуласки. — Сега разбирам.
— Какво?
— Защо правиш това. Защо се отказа от разследванията. Ако се издъня, и аз вероятно ще направя същото. Ще напусна полицията. Ще работя нещо друго.
Без да откъсва очи от миниатюрите на Върнън Грифит, Райм каза с прочувствен глас:
— Лош избор.
— Какво?
— Да напуснеш, защото си се издънил. Абсолютно лоша идея.
Пуласки сбърчи чело.
— Не разбирам, Линкълн. Какво искаш да кажеш?
— Знаеш ли с кого говорих преди час?
— Нямам представа.
— С Лон Селито. Попитах го дали се нуждае от помощ в някои разследвания.
— Разследвания? Криминални?
— Последния път, когато проверих, той не беше социален работник, новобранец. Разбира се, че криминални. — Райм доближи количката си до младия полицай.
— Ами надявам се, че разбираш защо съм малко озадачен.
— Глупавата последователност е кумирът на ограничените умове.
— И аз харесвам Ралф Уолдо Емерсън, Линкълн. И мисля, че е „малките умове“.