Адвокатът се огледа наоколо.
— Къде е детектив Сакс?
— В болницата. Ще оперират майка ѝ. Ще ѝ поставят байпас.
— О, боже! Обади ли се?
Райм поклати глава.
— Още не, но тя е борбена. Ако това е показателно за добра прогноза.
Педантичният адвокат, който възприемаше дословно нещата, изглежда, не разбра.
— Когато говорите с детектив Сакс, предайте ѝ моите най-добри пожелания. И на майка ѝ.
— Ще го сторя.
— Разбрах, че сте имали сблъсък със заподозрения.
— Да. Аз не бях ранен. Джулиет Арчър пострада, но не е сериозно.
Без да разкопчава дебелата си вълнена жилетка, Уитмор седна благоприлично на стола и сложи на коленете си куфарчето, което носеше. Щракна два пъти ключалките и вдигна капака.
— Опасявам се, че имам лоши новини. Съжалявам, но поръчах на моя следовател да прегледа щателно финансите на Алиша Морган и Върнън Грифит. Тя има спестовна сметка на стойност около четиридесет хиляди долара, а той има сто петдесет и седем хиляди, плюс пенсионна осигуровка, но е защитена срещу кредитори.
— Общо около двеста хиляди.
— Ще заведа иск, но ако има и други ищци, а ви уверявам, че ще има, сумата ще трябва да бъде разпределена между всички оцелели пострадали, роднини и членове на семействата. Съпругата на Ейб Бенкоф. Роднините на Тод Уилямс. Претенции ще има дори дърводелецът, който беше ранен в бродуейския театър.
— И хората, съсипани завинаги, защото не могат да се качат на ескалатор — добави Райм, имайки предвид многобройните клиенти, за които беше споменала Джулиет Арчър в началото и за които Уитмор бе прогнозирал, че ще се наредят на опашка с шапки в ръка.
— И моят хонорар — продължи адвокатът. — Госпожа Фромър ще вземе най-много двайсет хиляди.
Чекът, който щеше да бъде изпратен в Скънектади.
Уитмор започна внимателно да подрежда документи на близката ратанова масичка за кафе. Вероятно това бе анализът на финансовото положение на двамата извършители, изготвен от следователя му. Райм не знаеше защо му го е донесъл. Предполагаше, че частният детектив на адвоката си е свършил работата и че резултатите са точни. Не бяха необходими доказателства.
— И така — каза Уитмор, подреждайки документите още по-прецизно. — Ще трябва да прибегнем до план А.
— План А?
Доколкото знаеше Райм, екипът не беше подредил в азбучна последователност плановете си за действие, но след фалита на „Мидуест Кънвейънс“ и липсата на вина на „Микросистеми“ бе предположил, че единственият начин е да вземат на прицел личните авоари на затворниците — стратегия, която сега се оказваше безсмислена.
Линкълн отбеляза това. Уитмор го погледна озадачено.
— Не, господин Райм. Това беше план Б. Първият ни подход — отговорност за продукта от страна на производителя — винаги е бил осъществим. Ето, вижте. — Адвокатът бутна към Райм един документ и Линкълн се приближи до масата, за да го прочете. Видя, че всъщност това не е финансов анализ.
Върховен съд на щата Ню Йорк
Бруклин
Сандра Маргарет Фромър
Ищец
Съдебен иск
Входящ номер:
срещу
„Микросистеми“,
ответник
До Върховния съд на щата Ню Йорк
Искът на ищеца САНДИ МАРГАРЕТ ФРОМЪР с уважение показва и заявява следното…
Райм непохватно прелисти с дясната си ръка дългия иск. Имаше втора партида сходни документи от името на сина ѝ за неправомерно причинена смърт и трети комплект от името на самия Грег Фромър за болката и страданията през последните петнайсет минути от живота му. И купища съпътстващи документи.
Искът беше за петдесет милиона долара.
Райм вдигна глава.
— Но… аз мислех, че не може да има дело срещу производителя на контролера. Мислех, че „Дейта Уайз“ не е дефектен.
— Защо мислите така?
Райм повдигна рамене.
— Върнън Грифит каза…
— Външна намеса?
— Да.
— Но предвидима външна намеса, срещу която е трябвало да се предпазят. Небрежността се определя чрез умножаването на вероятността от нараняване по тежестта на това нараняване и сравняването на това с колко би струвало да се предотврати. Позовавам се на делото „Съединените щати срещу компанията «Каръл»“. Обжалване на втора инстанция. Прилагайки това правило, ще отстоявам позицията, че първо, вероятността да се хакне интелигентен продукт е изключително голяма, като се има предвид броят, находчивостта и мотивацията на днешните хакери. Второ, сериозността на нараняването може да е изключително голяма. Господин Фромър и Ейб Бенкоф са мъртви. Res ipsa loquitur18. И трето, тежестта на адекватните предпазни мерки е минимална. „Микросистеми“ лесно можеха да осигурят автоматично актуализиране на сигурността, както сами признаха, и го правят сега. Те трябваше да предвидят, че някой хакер може да причини сериозно нараняване и за тях е щяло да бъде лесно да отстранят проблема. Ето защо „Микросистеми“ са проявили небрежност и са отговорни за смъртните случаи. Освен това ще твърдя, че контролерите са дефектни според Закона за строгата отговорност за продукта. Вашият сътрудник каза, и имам експерти, които допълнително проучват този въпрос, че софтуерът в продуктите с вграден контролер е стар.