Линкълн сбърчи чело.
— Всеки нещастен случай — продължи адвокатът, — включващ ескалатор, асансьор, движеща се пътека и така нататък, се разследва от отдел „Сграден фонд“ и Следствения отдел.
Райм беше запознат със Следствения отдел. Това беше една от най-старите правораздавателни агенции в страната — беше създадена в началото на XIX век — и отговаряше за надзора върху държавни служители, агенции и всеки, който е нает с договор или работи в града. Тъй като самият Райм беше станал инвалид, докато извършваше оглед на местопрестъпление на строителен обект в метрото, Следственият отдел беше включен в разследването как точно се е случило произшествието.
— Може да използваме разкритията им в нашия иск, но… — започна Уитмор.
— Ще минат месеци, докато получим техния доклад.
— Именно това е проблемът, господин Райм. Шест месеца или по-скоро една година. Да. А ние не можем да чакаме толкова дълго. Госпожа Фромър ще бъде бездомна дотогава.
— Това е първата спънка. А втората?
— Достъпът до ескалатора. Ще бъде иззет и закаран в склад, докато се води разследването на отдел „Сграден фонд“ и Следствения отдел.
По дяволите, вече е налице голямо замърсяване на доказателствата, инстинктивно си помисли Линкълн.
— Вземете призовка — каза той. Това беше очевидно.
— Не мога на този етап. Веднага щом предявя съдебния иск, а това ще стане до няколко дни, мога да го поискам с призовка, но съдията ще я отхвърли. Няма да получим достъп, докато отдел „Сграден фонд“ и Следственият отдел не приключат с разследването си.
Това беше абсурдно. Ставаше дума за материално доказателство, вероятно единственото в иска, а той нямаше достъп до него?
И после Райм се сети: разбира се, искът беше граждански, не криминален.
— Може също да изискаме документите за проекта, производството, инсталирането и поддръжката от евентуалните ответници — мола, производителя „Мидуест Кънвейънс“, фирмата за почистване, всеки друг, свързан по някакъв начин с ескалатора. Може да вземем копия, но ще бъде битка. И исканията до съда за издаване на постановление ще се подмятат напред-назад месеци наред, преди да има решение. И накрая — последната спънка.
Споменах, че господин Фромър вече не е работел на пълен работен ден, нали?
— Да, спомням си. Криза на средната възраст или нещо подобно.
— Точно така. Напуснал е позиция с високо напрежение в корпорация. В последно време е работил като доставчик, в телемаркетинга, приемане на поръчки в ресторант за бързо хранене, продавач на обувки в мола — неща, които не са изисквали да работи допълнително вкъщи. През повечето време е бил доброволец в благотворителни организации — за ограмотяване, за подпомагане на бездомни и гладуващи. Ето защо през последните няколко години доходите му са били минимални. Едно от най-трудните неща в делото ще бъде да убедим съдебните заседатели, че господин Фромър би се върнал на работа, каквато е имал.
— С какво се е занимавал?
— Преди да напусне, е бил директор на отдел „Маркетинг“ във фирмата „Системи Патерсън“ в Ню Джърси. Преуспяваща. Номер едно производител на инжектори на гориво в Америка. И доходът му е бил шестцифрен. Последната година изкарал четиристотин и тридесет хиляди. Съдебните заседатели присъждат обезщетение за неправомерно причинена смърт въз основа на дохода. Адвокатите на ответника ще изтъкнат, че дори ако клиентите им са виновни, щетите са минимални, тъй като господин Фромър е получавал ниска надница. Ще се опитам да докажа, че той е преживявал криза и че е щял да се върне на високоплатената си работа. Е, може да не успея. Това е втората ви задача. Ако можете да докажете, че ответникът, който и да се окаже, е проявил неоправдано или безразсъдно нехайство в произвеждането на ескалатора или някоя съставна част или не го е поддържал добре, тогава…
— Ще добавим наказателен иск за повреди. И съдебните заседатели, които се чувстват неудобно, че не могат да дадат много на вдовицата като бъдещи доходи, ще компенсират с голяма наказателна награда.
— Много добре, господин Райм. Трябвало е да учите право. Е, накратко, това е ситуацията.
— С други думи, трябва да разберем как се е повредило такова сложно устройство и кой е виновен за неизправността, без да имаме достъп до него, съпътстващата документация или дори снимки или анализ на произшествието.
— И това е много добре казано. — Уитмор, изглежда, обсъждаше наум нещо. — Детектив Сакс каза, че вие сте доста изобретателен, когато става дума за подхода към такива проблеми.
Колко изобретателен може да бъде човек без проклетите доказателства? Абсурд, отново си помисли Райм. Цялото нещо беше напълно…