— Искам да го арестувам тук — каза тя на Евърет.
— Вътре ли? Хубаво. — Последва кратко мълчание. — Там ли е най-добре?
Той няма да се измъкне, помисли си Амелия.
— Да. Елате веднага.
— Тръгваме.
Сакс надникна бързо в кафенето и пак се скри. Не видя заподозрения. Сигурно седеше някъде в задната част на заведението. Амелия се промъкна надясно и се приближи до отворения свод на кафенето. Щом тя не го вижда, и той не я вижда.
Сакс и екипът щяха да обградят…
В този миг Амелия ахна, защото чу внезапен пронизителен писък зад себе си. Ужасяващ вопъл на човек, изпитващ болка. Беше толкова сърцераздирателен и силен, че не можа да разбере дали е мъжки или женски.
Звукът се чу от върха на ескалатора, който свързваше първия с втория етаж.
О, боже…
Горният панел на ескалатора, където хората стъпваха, слизайки от движещите се стълби, се беше отворил и някой беше паднал в работещия механизъм.
— Помощ! Не! Моля ви! Моля ви! Моля ви! — разнесе се мъжки глас и после думите отново се сляха в писък.
Клиенти и служители се развикаха. Онези на стъпалата на повредения ескалатор, който все още се движеше, отскочиха назад или хукнаха надолу срещу движението. Хората на съседния ескалатор, който се спускаше надолу, също скочиха, може би мислейки, че механизмът ще погълне и тях. Неколцина паднаха на купчина на пода.
Сакс погледна към кафенето.
Нямаше следа от Четиридесет. Беше ли видял полицейската ѝ значка на колана или оръжието, когато като всички други се бе обърнал да види злополуката?
Тя се обади на Евърет, каза му за нещастния случай и поръча да съобщи на диспечера, а след това да завардят изходите. Неизвестният заподозрян 40 може би я беше видял и сега бягаше. Амелия се втурна към ескалатора и забеляза, че някой е натиснал аварийния бутон. Движещите се стълби намалиха скоростта и после спряха.
— Спрете го, спрете го! — изкрещя човекът, заклещен вътре.
Сакс стъпи върху горната част на платформата и погледна в зеещия отвор. Мъж на средна възраст — четиридесет-четиридесет и пет годишен — беше заклещен в зъбните колела на мотора, който беше монтиран на пода на около два и половина метра под отворилия се алуминиев капак за поддръжка. Моторът продължаваше да се върти, въпреки че някой беше натиснал аварийния бутон. Вероятно само беше изключил съединителя с движещите се стъпала. Горкият човек беше заклещен в кръста. Беше обърнат на една страна и размахваше ръце срещу механизма. Зъбните колела се бяха забили дълбоко в тялото му. Дрехите му бяха напоени с кръв, която се стичаше на пода на дъното на шахтата. Той носеше бяла риза с табелка с името си. Вероятно беше служител в някой от магазините в мола.
Сакс погледна тълпата. И там имаше служители, няколко човека от охраната, но никой не правеше нищо, за да помогне. Поразени лица. Някои, изглежда, се обаждаха на 911, но повечето снимаха с мобилните си телефони.
— Помощта идва! — извика на пострадалия Амелия. — Аз съм полицай. Ще сляза там долу.
— Боже, колко боли! — Той отново изпищя.
Сакс усети вибрациите от звука в гърдите си.
Кръвоизливът трябва да спре, реши тя. И ти си единствената, която ще го направи. Слизай долу.
Амелия напрегна мускули и отвори по-широко капака. Не носеше много бижута, но изхлузи от пръста си единствения си аксесоар — пръстен със син камък — защото се опасяваше, че може да заклещи ръката ѝ в зъбните колела. Въпреки че тялото на мъжа беше блокирало единия ред, вторият, задвижващ ескалатора надолу, все още работеше. Стремейки се да не обръща внимание на клаустрофобията си, Сакс започна да се спуска в тясната шахта. Имаше стълба за работниците, но се състоеше от тесни метални стъпенки, които бяха хлъзгави от кръвта на пострадалия. Той очевидно беше прерязан от острия ръб на капака, когато беше паднал. Амелия се вкопчи с пръстите на ръцете и краката си в стъпенките. Паднеше ли, щеше да се стовари върху мъжа, а точно до него имаше втори ред работещи зъбни колела. Кракът ѝ се плъзна и мускулите на раменете ѝ се схванаха от напрежение. Подметката на единия ѝ ботуш леко докосна работещите зъбни колела, които изрязаха бразда в нея и закачиха края на джинсите ѝ. Амелия бързо дръпна крака си.
И после се спусна на пода… Дръж се, дръж се, каза си тя или си го помисли и за себе си, и за пострадалия.
Писъците на мъжа не стихваха. Пепеляво бледото му лице се беше сбръчкало и кожата му блестеше от пот.