— В сутерена ще им трябва помощ. Там долу е същински лабиринт.
— Разбира се, но нека огледат и на улицата. Ако ме е видял, той е имал време да се изнесе веднага.
— Добре, Амелия.
Младият полицай, чиито очила имаха рамки с оттенък на изстиваща кръв, кимна и тръгна.
— Детектив? — чу се мъжки глас зад Сакс.
Тя се обърна и видя нисък и набит латиноамериканец на около петдесет години с морскосин костюм на райета и жълта риза. Вратовръзката му беше безупречно бяла. Амелия не беше виждала такава комбинация.
Тя кимна.
— Капитан Мадино.
Сакс стисна ръката му. Той я оглеждаше с тъмните си очи, с притворени клепачи. Прелъстително, но не сексуално, а обаятелно, както правеха мъжете с власт и някои жени.
Мадино беше от Осемдесет и четвърти участък и нямаше нищо общо със случая с Неизвестния заподозрян 40, който беше в списъка на Криминалния отдел на Сакс. Беше дошъл заради произшествието, въпреки че полицията скоро щеше да се оттегли, освен ако не се установеше, че е имало престъпно нехайство в поддръжката на ескалатора, което се случваше рядко. И все пак момчетата и момичетата на Мадино щяха да направят огледа на мястото.
— Какво се случи? — попита той.
— Пожарникарите ще ви обяснят по-добре от мен. Аз преследвах заподозрян в убийство. Знам само, че ескалаторът се повреди и мъж на средна възраст падна в механизма. Спуснах се при него и се опитах да спра кръвоизлива, но не можеше да се направи нищо. Държа се още малко, но умря и смъртта му беше потвърдена на място.
— Аварийният бутон?
— Някой го беше натиснал, но това изключи само стъпалата, не и главния мотор. Механизмът продължи да работи. Беше го заклещил в корема и слабините.
— Господи. — Капитанът сви устни и пристъпи напред да погледне в шахтата. Не реагира. Само хвана бялата си вратовръзка, за да не увисне надолу и да се изцапа в перилата. Чак там имаше кръв. Без да показва никакви чувства, той отново се обърна към Сакс. — Спуснала си се там долу?
— Да.
— Сигурно не е било лесно.
Амелия реши, че първото ѝ впечатление за него е погрешно. Съчувствието в очите му изглеждаше искрено.
— Кажи ми за изстрела.
— Моторът — обясни Сакс. — Не можах да намеря бутон да го изключа, нито кабел, който да срежа. Не можех да оставя човека, за да търся, нито да се кача обратно горе, за да кажа на някого да го спре. Притисках раните му. Затова стрелях в намотката на мотора. Спрях го и му попречих да среже на две мъжа. Но дотогава той вече беше пътник. Медикът каза, че бил загубил осемдесет процента от кръвта си.
Мадино кимна.
— Добър опит, детектив.
— Но не мина.
— Нямало е какво друго да направиш. — Той пак погледна към отворения капак. — Ще трябва да убедим експертите по балистичния анализ, но с този сценарий това ще бъде формалност. Няма за какво да се тревожиш.
— Признателна съм ви, капитане.
Въпреки онова, което се вижда на големия и на малкия екран, рядко се случва полицай да стреля с оръжието си и това има сериозни последици. Полицаят може да стреля само ако прецени, че неговият живот или този на някой случаен минувач е застрашен, или когато въоръжен престъпник бяга. Може да използва сила само за да убие, не да рани. Пистолетът „Глок“ не може да се използва като гаечен ключ, за да се изключи повредена машина (или да отваря врати — тактическите части използват специални пушки, за да извадят пантите, а не да стрелят в дръжките на вратите или ключалките).
Когато се случи ченге да произведе изстрел по време на дежурство или не, на мястото идва инспектор от участъка, където се е случило това, за да изземе и анализира оръжието на полицая. След това свиква комисия, която трябва да се ръководи от капитан. Тъй като нямаше смърт или нараняване в резултат на изстрела, Сакс не трябваше да се подлага на тест за употреба на алкохол и наркотици или да излиза в административен отпуск за задължителните три дни. И при липса на престъпление не беше необходимо и да предава оръжието си. Трябваше само да го предложи на инспектора да го прегледа и да запише серийния номер.
Тя го направи. Сръчно извади пълнителя и изхвърли заредения патрон, а после го взе от пода. Даде пистолета си на Мадино, който записа серийния номер и ѝ го върна.
— Ще напиша доклад за изстрела.
— Не бързай, детектив. Ще мине известно време, докато се свика комисията, а ти, изглежда, имаш други задачи. — Мадино пак погледна в шахтата. — Бог да те благослови, детектив. Малцина биха се осмелили да се спуснат там долу.
Сакс сложи в пистолета си изхвърления патрон. Полицаите от Осемдесет и четвърти участък бяха отцепили двата ескалатора, затова тя се обърна и забърза към подвижните стълби на път към сутерена, където да помогне за издирването на Неизвестния заподозрян 40. Тя обаче спря, когато Бъди Евърет се приближи към нея.