Аандред нямаше сърце, което би могло да бие така, но почувствува, че го залива и притиска гореща вълна на някакво силно, дълбоко, непознато… или познато чувство, което напира отнякъде, търси излаз да избяга. Той затвори очи, стисна юмруци, олюля се за момент, докато тайнствените усещания секнаха… Дроум не бе забелязал нищо. Красивата маска беше разкривена от неудовлетвореност.
— Непотребно, ненужно, безпредметно! Нищо не получавам! Само тангенциална подкорова информация. Нищо ново освен залавянето й. Някаква травма ми пречи. Какво й има?
Аандред изгледа Дроум, изпълнен с учудване и неприятни предчувствия.
— Какво може да й има? Загадка! Чакайте, нещо ми хрумна — може би идеята ми е глупава, но все пак, — може ли това да има нещо общо с това че убих шестима от другарите й там преди един час?
Дроум го изгледа продължително и студено.
— Опасно се шегуваш, Ловецо!
Удивлението на Аандред мигом се изпари, останаха предчувствията.
— Моите извинения!
— Но разбира се, че си прав! — каза изведнъж Дроум. — Организмът й се нуждае от време, за да възстанови нормалните си функции. Предавам ти я за съхранение. Да се изчисти и обеззарази! Да й се даде храна и вода! Внимавай нещо да не й се случи!
— Къде ли мога да я държа аз? Не е ли по-добре да я предадем на грижите на някои от тези, които имат опит с обслужването на гостите? Гарнит сама предложи… — В момента, когато произнесе последните си думи, съжали за това, припомняйки си лицето на Гарнит. Обаче Дроум и така отхвърли предложението.
— Дръж я близо до кучетата. Сигурно имаш свободно място при тях. Що се отнася до Гарнит и другия обслужващ персонал, през тези години на бездействие те са придобили някои ненормални навици. Когато открием обекта отново, може би ще се наложи да ги заменя с нов персонал. Освен това Примитивната е затворник, а не гостенин.
Формата на Дроум замръзна. Светлината в очите му угасна. Аандред извади безчувственото тяло на жената от стола на машината. Главата й висеше безпомощно назад, ръцете й бяха студени, устните й имаха синкав оттенък. Необяснимо за самия него изведнъж го обзе жал и страх, че може да не е жива — понякога гостите не издържаха на разпитите на Дроум. Той я доближи повече до себе си. Дъхът й затопли одрасканата му метална буза. Забеляза пулсиращите вени на врата й. Успокоен, излезе навън при чакащите кучета.
Тяхното помещение се състоеше от голяма обща площ, а за всяко животно имаше индивидуално отделение по протежение на голямата стена отдясно. Отляво беше вратата към малкия и гол апартамент на самия Аандред.
Стените бяха от гранит, тук украса не беше нужна. Прозорци нямаше, но от тавана висяха силни тръбовидни осветителни тела. В единия ъгъл беше поставена голяма работна маса и стена с диагностични инструменти. Аандред занесе пленницата в своя апартамент и внимателно я положи в стенната ниша, където той самият проспиваше времето, когато не работеше. После заключи кучетата в отделенията им.
Замисли се. Как да я изкъпе? В помещенията на замъка, където беше настанен персоналът, нямаше подходящи за хора инсталации. Самият Аандред почистваше металното си тяло (замърсено при излизанията му от замъка) със силен душ от богат на различни машинни масла разтвор. Той беше на път да остави пленницата както си беше, но инструкциите на Дроум бяха ясни и точни. После се сети за помещенията на проститутките. Те заемаха специален етаж на замъка и бяха наемани преди много години за нуждите на онези гости, които по религиозни или някои други морални съображения не желаеха да имат нищо общо с изкуствените играчки на Дроум. Проститутки в замъка отдавна нямаше — последните си бяха отишли преди четиристотин години — обаче като завъртя блестящите кранове, от тях потече кристалночиста вода и козметичен разтвор с обогатителни — хранителни за кожата — съставки и сапун.
Аандред я постави върху ухаещо на ориенталски есенции легло. Свали от нея парцаливите дрехи и кожените колани. Кожата беше добре обработена и мека. Това е професионална работа, а не дело на примитивни хора, си помисли той. Въпреки всичко грижливо хвърли дрехите й в специалната шахта за отпадъци с отвор в стената. После се загледа в голото тяло. Откога не беше виждал жена от плът, кости и кръв? Не можеше да си спомни. Тя беше висока, с малки гърди и дълги, мускулести бедра. Тялото й не бе съвършено, разбира се. На единия й хълбок имаше белези от стари рани. Съдейки по подобната на паяжина следа по кожата, това сигурно беше белег от ноктите на див звяр, заключи Аандред. Бледата кожа беше гладка, макар че далеч не притежаваше копринената нежност, която отличаваше кожата на марионетките на Дроум. Тук-там по тялото й се бяха образували синьо-черни подкожни кръвоизливи — следи от стоманената хватка на ръцете на Аандред. Косата й беше разкошна, въпреки че сега беше черна бъркотия от косми, прикриваща чертите на лицето й. Аандред се наведе, започна внимателно да преглежда скалпа, отделяйки косите косъм по косъм, взирайки се за паразити. Донякъде се учуди, че не намери нищо.