Бейли каза сухо:
— Сега да вървим. Трябва да те заведа у дома.
Р. Данийл отговори:
— Нали разбираш, не е редно да се прави разграничение за нещо по-дребно, отколкото ра…
Бейли повиши глас.
— Добре. Въпросът е приключен. Йези ни чака.
И тръгна към най близкия квартален център за комунална връзка.
— Йези ли?
— Да, жена ми.
„Йосафате — помисли си Бейли, — в хубаво настроение ще се представя пред Йези“.
4. ЗАПОЗНАВАНЕ СЪС СЕМЕЙСТВОТО
Точно името най-напред бе накарало Илия Бейли да й обърне внимание. Видя я на квартална коледна забава преди години, наведена над купа с пунш. Току-що бе завършил образованието си, бе назначен на първата си служба в Града, отскоро се бе преместил в квартала. Живееше в една от стаичките за неженени в Общата зала №122А. Не беше лошо за сам човек. Тя раздаваше пунша.
— Казвам се Йези — осведоми го тя. — Йези Наводни. Не съм те виждала.
— Името ми е Бейли. Ли Бейли. Току-що се нанесох в квартала.
Пое чашката с пунш и машинално го помириса. Тя му направи впечатление на весела и дружелюбна по характер, затова остана наблизо. Беше нов, а човек изпитва самота, ако е на забава, където стои и наблюдава хора, събрани на групички, в които не участвува. По-късно, когато погълнеха достатъчно алкохол, можеше да стане по-добре.
Засега остана край купата с пунш, гледаше как хората идват и си отиват, и замислено отпиваше.
— Помогнах да приготвим пунша — стигна до него гласът на момичето. — Гарантирам за него. Искаш ли още?
Бейли установи, че чашката му е празна. Усмихна се и отговори:
— Да.
Лицето на момичето бе кръгло и не можеше да се нарече красиво, главно поради малко големия нос. Роклята й бе скромна, а светлокестенявата й коса падаше на къдрици върху челото. Тя се присъедини към него на следващата чаша и той се почувствува по-добре.
— Йези — каза той, сякаш опитваше името на езика си. — Хубаво звучи. Нали мога да се обръщам така към тебе?
— Разбира се. Щом искаш. Знаеш ли на какво е умалително?
— От Йезика ли?
— Не можеш да отгатнеш.
— Нищо друго не ми идва на ум.
Тя се засмя и рече важно:
— Пълното ми име е Йезавел.
В този миг той започна да проявява истински интерес. Остави чашата с пунша и каза съсредоточено:
— Наистина ли?
— Честна дума. Не се шегувам. Йезавел е. Това ми е истинското име на всички документи. Родителите ми са харесвали как звучи.
Беше много горда от това, макар едва ли някога на света е имало по-неподходяща жена за името Йезавел1. Бейли каза сериозно:
— А моето име, както разбра, е Илия2. Искам да кажа, цялото ми име.
Това не й говореше нищо. Затова добави:
— Илия е бил голям враг на Йезавел.
— Наистина ли?
— Да, разбира се. В Библията.
— Така ли? Нямах представа. Колко странно, нали? Надявам се, това не означава, че ще трябва да ми бъдеш враг и в истинския живот?
От самото начало въпросът беше решен. Най-напред, това съвпадение на имената направи от нея нещо повече от едно приятно момиче до купата с пунш. След време той откри, че тя е весела, добросърдечна, а дори и хубава. Най-много ценеше ведрото й настроение. Собствената му язвителност по отношение на живота имаше нужда от противоотрова. Йези обаче като че ли никога не се сърдеше на мрачното изражение върху продълговатото му лице.
— За бога — казваше тя. — Какво, че изглеждаш кисел като лимон? Зная, че това е външно. Предполагам, че ако винаги се смееше като навит с пружинка, както е с мене, щяхме да експлодираме още щом се съберем. Стой си такъв, какъвто си, Ли, и не ми позволявай да хвърча из облаците.
А тя крепеше Ли Бейли, за да не се срути. Той направи постъпки за малък семеен апартамент и получи условно разрешение за сключване на евентуален брак. Показа й го и попита:
— Нали нямаш нищо против да ми помогнеш да се измъкна от ергенската стаичка, Йези? Не ми харесва там.
Може би това не беше най-романтичното предложение на света, но на Йези й допадна.
Бейли си спомняше само един случай, в който бодрият дух на Йези я напусна изцяло, и в него пак бе замесено името й. Беше през първата година от брака им, бебето още не се беше родило. В същност, стана точно в месеца, когато тя зачена Бентли. (Коефициентът им на интелигентност, статусът на генетични ценности и положението му в отдела му позволяваха да има две деца, първото от които можеше да бъде заченато веднага след сватбата.) Като преценяваше миналото, Бейли си мислеше, че може би появата на Бентли обясняваше отчасти защо тя бе започнала необичайно да се глези.