Йези се бе пооклюмала, защото Бейли непрекъснато работеше извънредно. Каза му:
— Не е приятно да се храня всяка вечер сама в столовата.
Бейли се чувствуваше уморен и изнервен. Отговори:
— Защо пък да не е? Може да срещнеш там някой приятен ерген.
При тези думи тя, разбира се, избухна.
— Да не си въобразяваш, че не съм в състояние да им направя впечатление, Ли Бейли?
Може би стана така, понеже беше уморен; може би защото Джулиъс Ендърби, негов бивш състудент, за разлика от него се бе придвижил едно стъпало по-нагоре в класификационната схема. Може би и просто защото му дотегна, че тя се опитва да оправдае името си, а в същност е съвсем друга и никога не би могла да бъде такава.
Както и да е. Той заядливо каза:
— Предполагам, че си в състояние, но не мисля, че ще се опиташ. Бих предпочел да забравиш какво значи името ти и да се държиш естествено.
— Ще се държа както си искам.
— Ролята на Йезавел няма да те доведе доникъде. И ако искаш да знаеш истината, и без това името ти не означава това, което си мислиш. Библейската Йезавел е била вярна съпруга и добра, според разбиранията си. Не е известно да е имала любовници, не е хвърчала нависоко и не си е позволявала разюзданост.
Йези го изгледа сърдито.
— Не е вярно. Чувала съм израза „намазала се е като Йезавел“. Зная какво означава.
— Може и да си мислиш, че знаеш, но по-добре ме изслушай. След като съпругът на Йезавел — цар Ахав — умрял, цар станал синът й Йорам. Един от пълководците в армията му — Ииуй, въстанал против него и го убил. После отишъл в Йезраел, където живеела старата царица-майка Йезавел. Тя научила за това и разбрала, че може да идва само за да я убие. Храбра и горда, тя гримирала лицето си и облякла най хубавите си дрехи, за да го посрещне като могъща и властна царица. Той наредил да я хвърлят през прозореца на двореца и да я убият, но доколкото си спомням, смъртта й е била достойна. Това означава изразът „намазана като Йезавел“, а хората го употребяват може би без да знаят какво значи.
На следващата вечер Йези каза жалостиво:
— Четох Библията, Ли.
— Какво?! — за миг Бейли искрено се изуми.
— Там, където пише за Йезавел.
— О, Йези, извинявай, ако съм те наскърбил. Постъпих детински.
— Не, не. — Тя махна ръката му от кръста си и седна на канапето — невъзмутима и скована, на разстояние от него. — Хубаво е човек да знае истината. Не искам да се заблуждавам, защото не я зная. Затова четох за Йезавел. Тя наистина е била зла жена, Ли.
— Е, тези глави са написани от нейни врагове. Не знаем как е било от нейна гледна точка.
— Убила е всички пророци на господ, до които се е добрала.
— Така казват.
Бейли бръкна в джоба си за парче дъвка. (По-късно превъзмогна този навик, защото Йези твърдеше, че с това дълго лице и тъжни кафяви очи прилича на стар гарван. който се е задавил със стиска трева — нито може да преглътне, нито да я изплюе.) И каза:
— Ако искаш да научиш гледната й точка, мога да ти изброя някои доводи. Тя се е придържала към религията на своите прадеди, които са били по тези земи много преди юдеите. Юдеите са си имали свой господ — нещо повече, смятали са своя господ за изключителен. Не са се задоволявали само да го почитат, искали са всички наоколо да почитат само него. Йезавел е споделяла старите схващания, а не новите. Защото, ако новите са били с по възвишен морален смисъл, старите по-силно са вълнували човешката душа. Фактът, че е убивала проповедници, само подчертава, че е била рожба на времето си. Тогава това е бил обичайният начин да обръщаш някого в своята вяра. Ако прочетеш „Царете“, не бива да забравяш, че Илия (този път заради моето име) се е надпреварвал с осемстотин и петдесет пророци на Ваал кой ще накара небесата да изсипят жупел. Спечелил Илия и наредил на тълпата, която гледала, да убие всичките пророци. И те го направили.
Йези прехапа устни.
— А какво ще кажеш за лозето на Навутей, Ли? Този човек си живеел мирно и тихо, само дето не се съгласил да продаде лозето си на царя. Затова Йезавел намерила хора, които да лъжесвидетелствуват, че Навутей е богохулствал, или нещо подобно.
— Казали, че сквернословил по адрес на бога и царя — уточни Бейли.
— Да. Затова, след като го убили, си присвоили имота му.
— Не е било редно. Естествено, в днешно време с Навутей биха могли да се справят съвсем лесно. Ако имотът му бе нужен на Града, а дори ако някой от средновековните народи го беше поискал, съдът щеше да накара Навутей да се махне, щеше да го отстрани, ако е нужно и със сила, и да му плати каквото според тях е справедливо. А цар Ахав не е можел да постъпи така. И все пак Йезавел е взела погрешно решение. Единственото, което я извинява, е, че царят е бил болен, чувствувал се нещастен, а тя смятала, че любовта към съпруга й е по-важна от благополучието на Навутей. Непрекъснато ти го повтарям — тя е била образец на вярна съ…