Бейли лесно се съгласи. Йези беше права: в живота си човек най-напред трябваше да сведе до крайност търканията с хората, които го заобикалят от всички страни. Малко по-трудно беше да убедят Бентли. В случая той каза:
— Ей, мамо, защо да не мога да използувам татковия пропуск и да ходя в столовата? За предпочитане е.
Йези недоволно поклати глава и отговори:
— Учудваш ме, Бентли. Какво ще си кажат хората, ако те видят да се храниш сам, сякаш семейството ти стои по-долу от тебе, или сме те изгонили от апартамента!
— А, че какво им влиза в работата!
Бейли се обади, а в гласа му се промъкваше нервна нотка:
— Прави каквото казва майка ти, Бентли.
Бентли тъжно сви рамене.
От другия край на стаята изведнъж се обади Р. Данийл:
— Разрешава ли ми семейството да си пусна тези книгофилми, докато продължи вечерята?
— О, разбира се — каза Бентли, и се измъкна от масата, а на лицето му веднага се изписа любопитство. — Мои са. Взех ги от видеотеката със специално разрешение от училището. Ще ви донеса своя апарат. Качеството му е доста добро. Татко ми го подари за последния рожден ден.
Донесе го на Р. Данийл и попита:
— Интересувате ли се от роботи, господин Оливо?
Бейли изпусна лъжицата си и се наведе да я вдигне. Р. Данийл отговори:
— Да, Бентли. Много се интересувам.
— Тогава филмите ще ви харесат. Всичките са за роботи. Поръчаха ми от училище да напиша есе за тях, затова проучвам въпроса. Доста е сложен — каза важно той. — Самият аз съм против роботите.
— Сядай на мястото си, Бентли — с отчаяние в гласа каза Бейли, — и не досаждай на господин Оливо.
— Той не ми досажда, Илия. Някой друг път, Бентли, искам да си поговорим по въпроса. Тази вечер двамата с баща ти ще имаме много работа.
— Благодаря ви, господин Оливо.
Бентли се върна на мястото си, погледна към майка си с гримаса на лицето и откъсна парче от ронливото синтелешко с вилицата си. Бейли си помисли: „Ще имаме много работа ли?!“
И изведнъж се стресна изумено, защото си спомни всичко. Представи си мъртвия вселенец, проснат на пода, и си даде сметка, че последните няколко часа дотолкова бе потънал в собствените си нерешени въпроси, че бе забравил хладнокръвно извършеното убийство.
5. АНАЛИЗ НА ЕДНО УБИЙСТВО
Йези си взе довиждане. Беше си сложила официална шапка и къс жакет от кератовлакно. Каза:
— Надявам се, че ще ме извините, господин Оливо. Зная, че имате доста неща за обсъждане с Ли.
И отвори вратата, като дръпна пред себе си сина си.
— Кога ще се върнеш, Йези? — попита Бейли. Тя се спря.
— Кога искаш да се върна?
— Е… Няма смисъл да не се прибираш цяла нощ. Защо не си дойдеш както обикновено? Около полунощ.
Р. Данийл кимна:
— Съжалявам, че ви карам да излизате от къщи.
— О, това да не ви притеснява, господин Оливо. Изобщо не излизам заради вас. На този ден обикновено се виждам с момичетата. Хайде, Бен.
Младежът се дърпаше.
— О, откъде накъде и аз трябва да излизам? Няма да им преча, откъде си го измисли!
— Ще направиш каквото ти казвам.
— А защо да не дойда с тебе на етерокино?
— Защото имам среща с приятели, а ти имаш други…
И вратата се затвори зад тях.
Сега времето бе дошло. Бейли бе избягвал да мисли за това. Беше си казал: „Първо да се срещна с робота и да видя как изглежда.“ А след това: „Да го заведа у дома“. И по-късно: „Да вечеряме.“
Но вече всичко това приключи и нямаше място за повече отлагане. Най-накрая опряха до въпроса на убийството, на усложненията в междупланетните отношения, на вероятното увеличение на данъците, на вероятния провал. И той не разполагаше с друг начин да започне, освен да се обърне за помощ към робота.
Разсеяно барабанеше с пръсти по масата, която още не бяха прибрали в нишата на стената.
Р. Данийл каза:
— Сигурно ли е, че не ни чува никой?
Бейли изненадано го погледна.
— Никой не слуша какво става в чуждите апартаменти.
— Не е ли ваш обичай да подслушвате?
— Това просто не се прави, Данийл. Все едно да предположиш, че… че ти гледат в чинията какво ядеш.
— Или че ще извършат убийство, така ли?
— Какво?