— Лекар ли е бил той?
— Не, доктор по социология, който се специализирал в областта на роботиката. Блестящ ум.
— Разбрано. Продължавай нататък.
— Както казах, на доктор Сартън и на някои други станало ясно, че Вселенското селище и всичко, което то означава, няма да просъществуват още дълго, ако се допусне все повече хора в Звездните светове да подкрепят подобни схващания, подхранвани от непрекъснатите ни провали. Доктор Сартън почувствувал, че е дошло време да бъде направено върховно усилие, за да проумеят психологията на земните жители. Лесно е да се каже, че те са безкрайно консервативни и да се повтаря до втръсване, че „Земята не се променя“, че „земният разум е безогледен“, но така само се избягва въпросът. Доктор Сартън заяви, че само невежите биха могли да приемат, че всичко приключва с някоя поговорка или изтъркана фраза. Каза, че вселенци, които се опитват да преустроят Земята трябва да се откажат от изолираността на Вселенското селище и да общуват със земните жители. Да живеят като тях, да мислят като тях, да бъдат като тях.
Бейли го прекъсна.
— Вселенците ли? Изключено.
— Напълно прав си — каза Р. Данийл. — Независимо от твърденията си, самият доктор Сартън не можеше да си наложи преместването в някой Град, и това му бе добре известно. Нямаше да понесе огромните размери и тълпите. Дори ако го бяха насилили под дулото на бластера, външните белези щяха да го съсипят, преди да проникне в истинската същност, която търсеше.
— А къде остава фактът, че те винаги се боят от болести? — поиска да узнае Бейли. — И това не забравяй. Не мисля, че има вселенец, който би рискувал да влезе в наш град точно по тази причина.
— И това е вярно. Заразата в земния смисъл е непозната на Звездните светове, а страхът към нещо непознато е винаги непреодолим. Доктор Сартън съзнаваше тези работи, но въпреки това настояваше, че има нужда занапред да опознаем отблизо земните жители и начина им на живот.
— Явно е стигнал до задънена улица.
— Не съвсем. Несъгласието за влизането в Града се отнася до вселенците-хора. Вселенците-роботи са съвсем друго нещо.
Бейли си помисли: „По дяволите, непрекъснато забравям“. А на глас каза:
— Така ли?
— Да — отвърна Р. Данийл. — Естествено, ние по-лесно се справяме. Поне в това отношение. Могат да заложат в нас приспособяемост към земния живот. Ако сме създадени с външен вид, който наподобява човешкия, можем да бъдем приемани от земните жители и да получим по-отблизо впечатление за тях.
— А ти самият… — започна Бейли, видимо прозрял за какво става дума.
— Аз съм точно такъв робот. Цяла година доктор Сартън работи върху проектирането и конструирането на такива роботи. Аз съм първият от тях, и засега единственият. За съжаление, обучението ми е незавършено. Побързаха да ми възложат тази роля преждевременно, като последствие от убийството.
— Значи не всички вселенски роботи са като тебе? Искам да кажа, има и такива, които повече приличат на роботи, отколкото на хора. Прав ли съм?
— Естествено. Външният вид на робота зависи от функциите му. Моето предназначение изисква почти човешки образ, затова съм такъв. Другите са различни, но всички са хуманоидни. Разбира се, те са далеч по-хуманоидни от неуспешните модели, които видях в магазина за обувки. Всичките ви роботи ли са такива?
— Повече или по-малко — отвърна Бейли. — Имаш нещо против ли?
— Не, разбира се. Но е трудно да се приеме една груба пародия на човешките форми, които да са равни в интелектуално отношение на създателите си. Това ли са възможностите на фабриките ви?
— Сигурно са по-големи, Данийл. Но мисля, че ние предпочитаме да знаем кога имаме работа с робот, и кога — не.
При тези думи Бейли погледна робота право в очите. Те бяха влажни и блестяха, съвсем като човешки, но на Бейли се стори, че погледът им е прекалено неподвижен и че не се мести леко, както е при хората.
Р. Данийл каза:
— Надявам се, че с течение на времето ще започна да разбирам тази гледна точка.
За миг Бейли помисли, че в думите му се крие язвителност, но после отхвърли това хрумване.
— Във всеки случай — каза Р. Данийл, — доктор Сартън бе схванал, че става въпрос за C/Fe.
— За какво?
— C/Fe са химичните знаци на елементите въглерод и желязо, Илия. Въглеродът е основата на живота на човека, а желязото — на робота. Става ясно, когато се каже C/Fe, ако говориш за култура, която да обединява най-доброто от двете на равностойни, но успоредни основи.