— C/Fe. С тире ли се пише? Или как?
— Не, Илия. Прието е да се пише с наклонена отвесна черта между двата знака. Не е символ нито на едното, нито на другото — просто смесица от двете, без предпочитания.
Противно на волята си, Бейли усети, че е заинтригуван. Обикновеното образование на Земята не включваше на практика никаква информация за историята или социологията на Звездните светове след Голямото въстание, с което те си бяха извоювали независимост от планетата-майка. Популярните описания в книгофилмите, разбира се, бяха снабдени със звездни герои; пристигналият на земята магнат, холеричен и ексцентричен; красивата наследница, неизбежно покорявана от чара на земния мъж, която удавя презрението си в любов; наглият вселенец-съперник, чиято подлост винаги бе побеждавана. Това бяха безсмислени представи, тъй като отричаха дори най-елементарните и общоизвестни истини: вселенците никога не посещаваха човешките градове, а вселенките по принцип никога не посещаваха Земята.
За първи път в живота си Бейли усети, че го обзема странно любопитство. Какъв в същност бе животът на вселенците?
С известно усилие той се съсредоточи върху обсъждания въпрос. И каза:
— Мисля, че схващам какво имаш предвид. Вашият доктор Сартън е подходил към въпроса за преминаването на Земята към C/Fe от нов и обещаващ ъгъл. Нашите консервативни групи — средновековниците, както те се наричат, са се объркали. Уплашили са се, че той може да успее. Затова са го убили. Това е мотивировката, според която убийството е плод на организиран заговор, а не на изолирано насилие. Прав ли съм?
— Да, Илия. Горе-долу така бих го изразил и аз.
Бейли едва се сдържа да не подсвирне. Дългите му пръсти леко барабаняха по масата. После поклати глава:
— Ще заседне. Изобщо няма да се приеме.
— Извинявай, не те разбирам.
— Опитвам се да си представя картината. Един човек влиза във Вселенското селище, отива при доктор Сартън, убива го и си излиза. Просто не ми го побира умът. Предполагам, че там има охрана?
Р. Данийл кимна.
— Мисля, че не бих сбъркал ако кажа, че няма човек, който да може да мине незабелязан през бариерата.
— Тогава какво остава?
— Щяхме да изпаднем в объркано положение, Илия, ако единственият начин за влизане от Ню Йорк във Вселенското селище беше през бариерата.
Бейли замислено гледаше партньора си.
— Какво искаш да кажеш? Това е единствената връзка между двете места.
— По права линия, да. — Р. Данийл изчака малко, после добави: — Не разбра какво казах, така ли?
— Но друг път няма. Изобщо не те разбирам.
— Е, ако ми позволиш, ще се опитам да ти обясня. Би ли ми дал лист и писец? Благодаря ти. Гледай сега, колега. Ще нарисувам голям кръг, който ще нарека „Ню Йорк“. А сега, от едната му страна — малък кръг, „Вселенското селище“. Там, където те имат допирна точка, слагам стрелка с надпис „Бариера“. Сега не виждаш ли някаква друга връзка?
Бейли отговори:
— Разбира се, че не. Няма друга връзка.
— В известен смисъл — каза роботът — аз се радвам да чуя мнението ти. Съвпада с това, което ми внушиха за земния начин на мислене. Бариерата е единствената пряка връзка. Но както Града, така и Вселенското селище във всички посоки граничат с полето. За един планетен жител е възможно да напусне Ню Йорк през някой от безбройните изходи и да прекоси полето до Вселенското селище, там, където няма да го спира никаква бариера.
За миг езикът на Бейли се залепи на небцето му и остана там. После каза:
— Да прекоси полето ли?
— Да.
— Да прекоси полето! Сам?
— Защо не?
— Като върви пеш?
— Точно като върви пеш. Най-трудно може да бъде забелязан пешеходецът. Убийството е станало рано в работен ден, а човекът явно е предприел пътуването си през часовете преди да се разсъмне.
— Невъзможно е! Няма жител, който би напуснал сам Града. Сам?!
— Според общото мнение това изглежда не е вероятно. Да. Ние, вселенците, го знаем. Ето защо пазим само на входа. Дори по време на Голямото въстание хората ви са нападали само на бариерата, която тогава е препречвала входа. Никой досега не е напускал Града.
— Тогава какво?
— Обаче ние се занимаваме с необичайно положение. Това не е сляпо нападение на тълпа, която следва линията на най-малкото съпротивление, а организиран опит на малка група да нанесе обмислен удар в една неохранявана точка. Това обяснява твоето предположение и начина, по който един земен жител би могъл да влезе във Вселенското селище, да стигне до жертвата си, да я убие и да си излезе. Човекът е нападнал в една слаба точка от позициите ни.