Бейли поклати глава.
— Прекалено невероятно звучи. Вашите хора направиха ли нещо, за да проверят тази теория?
— Да, направиха. Вашият полицейски началник присъствува почти в мига на убийството…
— Зная, той ми каза.
— Това, Илия, е още едно доказателство колко точно е било предвидено времето на убийството. Полицейският комисар в миналото е сътрудничил на доктор Сартън и той бе човекът, с когото Сартън смяташе да направи първоначалните уговорки как в града ви да проникнат роботи като мене. Онази сутрин срещата им е била точно по този въпрос. Естествено, убийството сложи край на тези планове, поне засега, а фактът, че полицейският ви комисар се е оказал във Вселенското селище точно тогава, усложнява положението и го прави още по-неблагоприятно за Земята, както и за нашите хора. Но аз се канех да обясня друго. Вашият полицейски комисар е бил там. Ние му казахме: „Човекът сигурно е прекосил полето“. И като тебе, той отговори: „Невъзможно“, или може би: „Немислимо“. Естествено, беше много притеснен и вероятно затова не проумя същността на въпроса. Въпреки това го принудихме да започне почти веднага проверка по това предложение.
Бейли си спомни за счупените очила на комисаря и дори при тези мрачни мисли едното ъгълче на устните му се сви. Бедният Джулиъс! Естествено, Ендърби не е имал начин да обясни положението на надменните вселенци, които гледат на физическите дефекти като на особено отблъскващо качество у лишените от генетичен подбор земни жители. Поне не би могъл да го направи, без да накърни достойнството си, а достойнството бе нещо важно за полицейския комисар Джулиъс Ендърби. Е, налагаше се земните жители да се подкрепят в някои случаи. И Бейли нямаше да бъде този, от когото роботът да научи, че Ендърби страда от късогледство. Р. Данийл продължи:
— Обследваха една по една изходните точки от Града. Знаеш ли броя им, Илия?
Бейли поклати глава и каза напосоки:
— Двадесет?
— Петстотин и две.
— Какво?!
— Първоначално е имало много повече. Сега се използуват само петстотин и две. Вашият град расте бавно, Илия. Някога е бил открит към небето и хората спокойно са преминавали от него в полето.
— Разбира се. Това ми е известно.
— Е, когато го покрили, останали много изходи, а от тях все още има петстотин и два. Другите са застроени или препречени. Естествено, без да броим точките, в които пристигат товари по въздуха.
— И какво стана с проучването на изходите?
— Оказа се безнадеждно. Те не са охранявани. Не открихме служебно лице, което да отговаря за тях или да смята, че са под негово разпореждане. Сякаш никой не знаеше, че изобщо съществуват. Човек може да излезе през всеки от тях по всяко време и да се върне, когато си иска. И никой не би забелязал това.
— Друго открихте ли? Предполагам, че оръжието е било изчезнало.
— О, да.
— А някакви улики?
— Никакви. Проучихме старателно местността около Вселенското селище. Роботите в зеленчуковите ферми не могат да послужат като евентуални свидетели. Те почти не се отличават от механизираните селскостопански автомати, почти не притежават човешки качества. А хора нямаше.
— Хъм… А по-нататък?
— След като не успяхме в единия край — във Вселенското селище, ще поработим в другия — в Ню Йорк. Наш дълг е да проследим всички възможни подривни групи, да пресеем дисидентските организации…
— Колко време смяташ, че ще бъде необходимо? — прекъсна го Бейли.
— Колкото се може по-малко, но не по-малко от нужното.
— Е — замислено каза Бейли, — предпочитам друг да ти беше партньор в тази каша.
— Не мисля така — отвърна Р. Данийл. — Комисарят похвали предаността ти и способностите ти.
— Любезно е от негова страна — язвително каза Бейли. А си помисли: „Бедният Джулиъс. Изпитва угризения, че ме е посочил и се старае.“
— Не разчитахме изцяло на него — каза Р. Данийл. — Проверихме досието ти. Правил си открити изявления против използуването на роботи в твоя отдел.
— Така ли? Неприятно ли ти е?
— Ни най малко. Разбира се, че имаш право на мнение. Но това ни накара много внимателно да огледаме психологическите ти характеристики. И знаем, че макар да ненавиждаш роботите, би вършил работа заедно с тях, ако го сметнеш за свой дълг. Имаш необикновено висок коефициент на преданост и уважаваш законната власт. А това е, от което се нуждаем. Комисарят Ендърби те е преценил вярно.
— Лично ти не ме ли презираш за тези антироботски чувства?
Р. Данийл отвърна:
— Ако те не ти пречат да работиш с мене и да ми помогнеш да изпълня нарежданията, как би могло това да бъде от значение?