Бейли знаеше това. Пророботската пропаганда винаги наблягаше на изумителните способности на вселенските роботи, на допълнителната им чувствителност и на способността да служат на човечеството по стотици нови начини. Лично той смяташе, че такъв подход е погрешен. Земните жители още повече намразваха роботите заради превъзходството им.
Той прошепна:
— Не и Данийл. Нарочно са го направили човекоподобен. Искат да бъде приеман като човешко същество, следователно трябва да има само човешки сетива.
— Откъде си сигурен?
— Ако имаше допълнителни сетива, щеше да съществува прекалено голям риск да се издаде при някое произшествие. Ще прави прекалено много, ще знае прекалено много.
— Може и да е така.
И отново настъпи тишина. Мина минута и Бейли направи втори опит:
— Йези, най-добре не обръщай внимание на нищо, докато… докато… Виж какво, мила, не е честно да се сърдиш.
— Да се сърдя ли? О, Ли, какъв глупак си. Не се сърдя. Страхувам се. Страхувам се до смърт.
Тя шумно преглътна и улови яката на пижамата му. За миг останаха притиснати един до друг и чувството на Бейли, че я е наранил, се изпари и отстъпи място на тревожна загриженост.
— Защо, Йези? Няма от какво да се притесняваш. Той е безопасен. Кълна ти се.
— Не можеш ли да се отървеш от него, Ли?
— Знаеш, че не мога. Служебна задача. Как бих могъл?
— Каква задача, Ли? Кажи ми.
— О, Йези, вече ме учудваш. — Той протегна ръка в тъмнината, за да я погали по лицето. Страните й бяха мокри. Внимателно избърса очите й с ръкава на пижамата си, и нежно каза: — Виж какво, не се дръж като дете.
— Нека отделът даде задачата на друг, Ли, каквато и да е. Моля те.
Гласът на Бейли стана малко по-твърд.
— Йези, достатъчно дълго време си жена на полицай, за да знаеш, че поръченията са си поръчения.
— Е добре, защо се спряха на тебе?
— Джулиъс Ендърби…
Тя застина в ръцете му.
— Трябваше да се досетя. Защо поне веднъж не кажеш на Джулиъс Ендърби да си намери друг за мръсната работа. Прекалено много търпиш, Ли, а това просто е…
— Добре, добре… — опита се да я успокои той.
Тя потрепери и млъкна. Бейли си помисли: „Никога няма да проумее“.
Още от времето на годежа им Джулиъс Ендърби стана ябълката на раздора. Беше две години по-напред от Бейли в Школата за управленчески кадри. Бяха в приятелски отношения. Когато Бейли взе изпитите по приспособяемост и невроанализа, и се озова пред започване на работа в полицията, завари Ендърби вече там, заел място в детективския отдел. Бейли последва пътя на Ендърби, но на значително разстояние. Не стана по нечия вина. Бейли беше достатъчно способен и изпълнителен, но му липсваха някои качества на Ендърби. Ендърби се превърна в съвършена част от административната машина. Беше един от хората, родени за йерархия, за които бюрокрацията е жизнена среда.
Комисарят не беше изключително умен и Бейли знаеше това. Имаше си и хлапашки особености — например детински слабости, като непрекъснатия му стремеж да демонстрира външно консерватизма си. Но с хората се държеше внимателно — не обиждаше никого, приемаше заповедите с достойнство, предаваше ги с необходимата доза мекота или твърдост. Дори се разбираше с вселенците. Вероятно им изглеждаше прекалено раболепен (самият Бейли не би могъл никога да се разправя с тях цял ден, без да стане агресивен — беше сигурен в това, макар никога да не бе разговарял с вселенец), но те му имаха доверие, а така той допринасяше полза на Града.
Затова в градската служба, където гладките и любезни отношения имат по-голямо значение, отколкото способностите на личността, Ендърби бързо се издигна по стълбицата и достигна поста комисар, докато Бейли беше само един К-5. Този контраст не му пречеше, но човешко беше да изпитва съжаление. Ендърби не забрави някогашното им приятелство и по свой особен начин се опита да компенсира успеха си, като правеше за Бейли каквото може.
Поръчението за сътрудничеството с Р. Данийл беше пример за това. Трудно и неприятно, то без съмнение криеше залог за безусловно издигане. Комисарят можеше да даде тази възможност на друг. По думите му тази сутрин, че има нужда да му бъде направена услуга, си личеше, че той прикрива, но не изключва този факт.
Йези никога не виждаше нещата така. При подобни случаи в миналото бе казвала: „То е заради глупавия ти коефициент на преданост. До гуша ми дойде да чувам как всички те хвалят, че си изпълнен от чувство за дълг. Поне веднъж помисли за себе си. Забелязвам, че тия горе не отварят дума за своя коефициент на преданост“. Бейли лежеше буден и сякаш вкаменен, като изчакваше Йези да се успокои. Трябваше да помисли. Трябваше да се увери в подозренията си. В главата му се гонеха дребни подробности и се събираха в едно цяло. Бавно от тях се изграждаше схема. Усети как дюшекът се огъна, когато Йези помръдна. Говореше на ухото му: