— Ли!
— Какво?
— Защо не си подадеш оставката?
— Що за глупост!
— Какво пък?! — Тя изведнъж се въодушеви. — Така ще се отървеш от този отвратителен робот. Просто отиваш и казваш на Ендърби, че си приключил.
Бейли отвърна хладно:
— Не мога да се откажа по средата на важен случай. Не мога да хвърля цялата работа на боклука в мига, когато ми се прииска. Подобен ход би означавал да дам основание за декласифицирането ми.
— Дори така да е. Можеш да започнеш всичко от начало. Ще успееш да го направиш, Ли. Има куп места, където ще те вземат на държавна служба.
— На държавна служба не вземат хора, декласифицирани с основание. Ще мога да се занимавам единствено с физически труд, ти — също. Бентли ще изгуби наследствените си привилегии. Господи, Йези, та ти не можеш да си представиш какво значи това!
— Чела съм какво е. Не се боя — измънка тя.
— Побъркала си се. Направо си се побъркала.
Бейли усети, че се е разтреперил. В ума му проблесна позната картина — баща му, който се съсипва по пътя към смъртта.
Йези тежко въздъхна.
Бейли грубо отклони мислите си от нея. Отчаяно се върна към модела, който следваше преди малко. Каза й рязко.
— Йези, трябва да ми обясниш. Как откри, че Данийл е робот? Кое те накара да бъдеш сигурна?
Тя започна:
— Ами… — И не можа да продължи. За трети път се опитваше да го изрази и не успяваше.
Той здраво стисна ръката й, за да я накара да говори.
— Моля те, Йези. От какво се плашиш?
— Просто усетих, че е робот, Ли — каза тя.
— Нямаше по какво да усетиш, Йези. Преди да излезеш, ти не смяташе, че е робот, нали?
— Не, но като размислих…
— Хайде, Йези. Кажи си…
— Ами… Виж какво, Ли, момичетата в кабините говореха… Знаеш какви са. Говореха разни работи.
„Тия жени!“ — помисли си Бейли.
— Както и да е — каза Йези. — Тоя слух се носи из целия град. Сигурно са прави.
— Из целия град ли? — За миг Бейли изпита чувство на силно доволство. Още едно нещо си идваше на мястото.
— Личеше си от приказките им. Казваха, че се чува за вселенски робот, който бил пуснат из Ню Йорк. По всичко приличал на човек и сътрудничел на полицията. И не ме попитаха зная ли нещо. Засмяха се и казаха: „А на твоя Ли, Йези, известно ли му е за това?“ Аз се усмихнах и отговорих: „Що за глупост!“ После отидохме до етеровизията и започнах да си мисля за новия ти колега. Спомняш ли си онези снимки, които Джулиъс Ендърби беше правил във Вселенското селище? Ти ги донесе у дома, за да видя как изглеждат вселенците. Е, започнах да си мисля, че на вид колегата ти е точно като тях. Просто ми хрумна, че изглежда като тях и си рекох „О, господи, сигурно някой го е познал в магазина за обувки, а сега той е с Ли“, затова казах, че имам главоболие и хукнах…
Бейли я прекъсна:
— Стига, Йези, стига. Съвземи се. От какво може да те е страх сега? Не те е страх от самия Данийл. Когато си дойде у дома, ти се осмели да застанеш срещу него. И го направи успешно. Така че…
Той спря да говори. Седна в леглото, а очите му напразно се взираха в тъмнината. Усети, че жена му се намести до него. Протегна ръка, намери устните й, и ги притисна с длан. Тя се опита да се измъкне, улови го за китката му и го задърпа, но той още повече увеличи натиска. После изведнъж я пусна. Тя се разхленчи.
— Извинявай, Йези, исках да чуя… — прозвуча пресипналият глас.
И стана от леглото, а топлият пластин плътно обви стъпалата му.
— Ли, къде отиваш? Не ме оставяй!
— Не се бой. Отивам само до вратата.
Докато заобикаляше леглото, чуваше се мекото приглушено шумолене на пластина. Бейли открехна вратата към гостната и доста дълго чака. Не се случи нищо. Беше толкова тихо, че чуваше откъм леглото дишането на Йези. В ушите му туптеше на тласъци собствената му кръв. Протегна ръка към пролуката между стаите и напипа мястото, което можеше да намери и на тъмно. Пръстите му застинаха върху копчето, което включваше осветлението на тавана. Натисна го съвсем лекичко и таванът засия слабо, толкова слабо, че долната половина на гостната остана в мрак. Но и това му стигаше. Външната врата бе затворена, стаята — тиха и празна. Той натисна копчето, за да се изключи, и се върна в леглото.
Не му беше нужно повече. Всичко си отиде на мястото. Построената от него схема бе завършена.
— Ли, какво има? — умолително го попита Йези.