Няколко пъти дотогава Бейли бе пътувал по шосе, но винаги се чувствуваше подтиснат от непривичната безлюдност. Струваше му се, че се намира на хиляди мили от топлия, жив пулс на Града. Той седеше пред контролния пулт на патрулната кола, а отвъд се простираше шосето, подобно на обвивка от сляп червей. Непрекъснато се разгъваше в нови продължения след всеки лек завой. Без да се обръща, Бейли знаеше, че и зад гърба му се смалява и изчезва същата обвивка от сляп червей. Шосето бе добре осветено, но осветлението ставаше безсмислено в такава тишина и пустота.
Р. Данийл не правеше нищо, за да наруши мълчанието или да запълни тази пустота. Гледаше право пред себе си, като се впечатляваше от безлюдното шосе не повече, отколкото от претъпканата магистрала.
В един миг неистово и пронизително зарева сирената на патрулната кола и те изскочиха на шосето, като постепенно завиха по транспортната алея на един градски коридор.
От уважение към една закърняла част от миналото, все още старателно обозначаваха транспортните алеи по главните коридори. Вече нямаше други превозни средства освен патрулните коли, пожарните и ремонтните камиони, затова пешеходците използуваха алеите без никакъв страх. Те възмутено и припряно се разпръснаха пред писъка на патрулната кола, карана от Бейли. Самият той задиша по-свободно, когато се усети заобиколен от шум, но това бе само едно прекъсване. След по-малко от двеста ярда колата потегли по смълчаните коридори, които водеха към входа на Вселенското селище.
Очакваха ги. Охраната явно знаеше как изглежда Р. Данийл, и макар да се състоеше от хора, поздравиха робота без никакво стеснение.
Един от тях се приближи до Бейли и му отдаде чест по военному — малко сковано, но безупречно. Беше висок и сериозен на вид представител на вселенския физически тип, макар и не такъв съвършен като Р. Данийл. Каза:
— Ако обичате, господине, личната ви карта.
Проучи я бързо, но основно. Бейли забеляза, че има ръкавици с телесен цвят, а на всяка ноздра — едва забележим филтър. След това отново отдаде чест и му върна картата с думите:
— Разполагаме с неголямо помещение за лична хигиена и ще се радваме да го използувате, ако искате да вземете душ.
На Бейли му хрумна да отрече необходимостта от това, но Р. Данийл побърза да го дръпне леко за ръкава, докато пазачът отново заемаше мястото си. Роботът каза:
— Колега Илия, обичайно е жителите на Града да вземат душ, преди да влязат във Вселенското селище. Обяснявам ти го, защото ми е известно, че не би желал да поставиш себе си или нас в неудобно положение поради липса на информация. Препоръчително е също, ако имаш лични хигиенни нужди, да им обърнеш внимание, тъй като в селището няма такива удобства.
— Няма удобства ли?! — ядоса се Бейли. — Но това е невъзможно.
— Имам предвид — каза Р. Данийл. — че няма удобства за външните посетители.
На лицето на Бейли отчетливо се изписа израз на враждебно изумление. Р. Данийл добави:
— Съжалявам, но така е прието.
Без повече приказки Бейли влезе в помещението. По-скоро почувствува, отколкото видя, че Р. Данийл върви след него. Помисли си: „Дали ме следи? За да се увери, че измивам земния прах от тялото си?“ И за миг се вбеси, като се наслади на мисълта какъв шок е приготвил за Вселенското селище. Изведнъж му се видя много дребно, ако като следствие от това насочеше бластера към собствената си гръд.
Помещението с мъжките кабини бе малко, но с добро разпределение и стерилно по отношение на чистотата. Из въздуха се носеше остра миризма. Бейли се озадачи и задуши. После си помисли: „Озон! Навсякъде са пуснали ултравиолетови лъчи!“ Пред него запремигва надпис, който накрая засвети устойчиво. Гласеше: „Умоляваме посетителя да се съблече изцяло, да свали и обувките си и да постави всичко във вместилището отдолу“
Бейли се подчини. Откачи бластера си и бластерния ремък, и ги опаса на голо около кръста си. Тежеше му и се чувствуваше неловко. Вместилището се затвори и дрехите му изчезнаха. Светещият надпис угасна. Напред проблесна нов: „Умоляваме посетителя да обърне внимание на личните си нужди, след което да използува душа, посочен от стрелката.“ На Бейли му се стори, че е машинна част върху конвейер, която е обработвана с инструменти, командувани от разстояние.
Първата му работа, когато влезе в кабинката с душа, бе да покрие калъфа на бластера си с водонепромокаема материя, като плътно го загъне от всички страни. Знаеше от дългогодишен опит, че това не би му попречило да го извади и да стреля за не повече от пет секунди. Нямаше закачалка или кука, на която да го сложи. Не виждаше дори главичката на душа. Бейли постави бластера в ъгъла, противоположен на кабинковия вход.