Выбрать главу

— В същност сега си почти на открито, Илия. Въздухът не е преработен.

На Бейли леко му прилоша. Как можеха вселенците да бъдат толкова строги към човешкото тяло, само защото е било в Града, а после да дишат въздуха на открито, от полетата? Ноздрите му се свиха, сякаш с това бе възможно по-успешно да попречи на вдишвания въздух. Р. Данийл каза:

— Надявам се да се увериш, че чистият въздух не наврежда на човешкото здраве.

— Добре — едва промълви Бейли.

Въздушният поток досадно го блъскаше в лицето. Не му причиняваше болка, но беше не както трябва. Това го притесняваше.

Стана още по-лошо. В края на коридора се виждаше синева, и когато стигнаха дотам, върху им се изсипа ярка бяла светлина. Веднъж бе попадал по работа в естествен Солариум, но той бе покрит със защитно стъкло и слънчевите лъчи се пречупваха в едно общо сияние. А тук всичко бе на открито.

Той машинално погледна слънцето, после се отвърна. Започна да премигва, а заслепените му очи се насълзиха.

Към тях идваше един вселенец. За миг Бейли бе обзет от лошо предчувствие. Р. Данийл обаче пристъпи напред, поздрави човека и се ръкува с него. Вселенецът се обърна към Бейли и каза:

— Бихте ли ме придружили, господине? Аз съм доктор Хан Фастълф.

Под куполата нещата изглеждаха по-добре. Бейли усети, че със зяпнала уста гледа големите стаи и начина, по който пространството бе разпределено толкова небрежно, но бе благодарен, че диша преработен въздух.

Фастълф кръстоса дългите си крака и каза:

— Струва ми се, че предпочитате преработен въздух пред полъха на вятъра.

Изглеждаше приятелски настроен. Челото му бе покрито със ситни бръчки, а под очите му и в началото на шията кожата бе леко отпусната. Косата му бе оредяла, без обаче да се е прошарила. Имаше големи щръкнали уши и това му придаваше смешен и дружелюбен вид, който успокояваше Бейли.

Рано сутринта Бейли отново бе прегледал снимките от Вселенския град, направени от Ендърби. Р. Данийл току-що бе уговорил посещението им и Бейли бе погълнат от мисълта, че ще се срещне с вселенци от плът и кръв. Това някак значително се различаваше от положението да разговаряш с тях посредством дългата мили свързваща жица, което му се бе случвало на няколко пъти.

Най-общо казано, на тези снимки вселенците приличаха на някои от описанията в книгофилмите: високи, червенокоси, сериозни и излъчващи студена красота. Какъвто бе, да речем, Р. Данийл Оливо.

Р. Данийл казваше на Бейли имената им, а когато Бейли изведнъж посочи едно лице с учудване и попита: — Това не си ти, нали? — Р. Данийл с безразличие отговори:

— Не, Илия, това е моят конструктор доктор Сартън.

— Направен си бил по подобие на своя създател ли? — попита язвително Бейли, но не получи отговор на въпроса си и в същност не го и очакваше. Знаеше, че разпространението на Библията бе съвсем ограничено в Звездните светове.

А сега Бейли гледаше Хан Фастълф — човек, който значително се различаваше по външен вид от вселенските образци, и това породи у него безкрайната благодарност на земния жител.

— Бихте ли приели нещо за ядене? — попита го Фастълф и посочи масата между него, робота и земния жител. На нея имаше само купа, пълна с разноцветни кълба. Бейли леко се стресна. Беше взел това за украса на масата.

Р. Данийл му обясни:

— Това са плодове от отглеждани при естествени условия растения на планетата Аврора. Съветвам те да опиташ този вид. Наричат се ябълки и се смятат приятни на вкус.

Фастълф се усмихна:

— Естествено, Р. Данийл знае това не от личен опит, но е напълно прав.

Бейли приближи една ябълка до устата си. Повърхността й бе зелена и червена. Бе хладна на пипане и издаваше лек, но приятен аромат. С усилие отхапа и от неочакваната тръпчивост на меката част го заболяха зъбите. Задъвка предпазливо. Разбира се, и земните жители ядяха естествена храна, когато дажбите го позволяваха. Самият той бе опитвал често естествено месо и хляб. Но и те винаги бяха обработвани по някакъв начин: варени или стрити, смесени или пресовани. Истината беше, че плодовете се явяваха само в течен вид или на паста. А в ръцете си сега той държеше нещо, което явно идваше право от мръсната почва на планетата. Помисли си: „Надявам се, че поне ги мият“. И отново се зачуди колко разтегливи бяха понятията на вселенците по отношение на чистотата. Фастълф каза:

— Нека ви се представя по-подробно. Възложено ми е разследването по убийството на доктор Сартън от страна на Вселенското селище, както е възложено на комисаря Ендърби от страна на Града. Ако имате някаква нужда от моята помощ, готов съм да ви я окажа. Ние не по-малко от земните жители имаме силно желание да решим въпроса без много шум и да попречим в бъдеще да има произшествия от такъв вид.