— Благодаря ви, доктор Фастълф — каза Бейли. — Ценя вашето отношение.
„Толкова за любезностите“, помисли си той. Захапа ябълката към средата и в устата му отскочиха твърди тъмни топченца. Машинално ги изплю. Те прелетяха и паднаха на земята. Едно щеше да улучи Фастълф по крака, ако докторът не бе побързал да се дръпне. Бейли почервеня и понечи да се наведе. Фастълф каза дружелюбно:
— Не се безпокойте, господин Бейли. Оставете ги където са, моля.
Бейли се изправи. Внимателно остави ябълката. Изпита неприятното чувство, че щом си отиде, ще съберат топченцата и ще ги изсмучат; че ще изгорят купата с плодове и ще изхвърлят пепелта далече от Вселенското селище; че ще напръскат стаята, в която седяха, с вирусоцид. Прикри смущението си, като каза грубо:
— Искам да помоля за разрешение комисарят Ендърби да се присъедини към разговора ни чрез триизмерно изображение.
Фастълф повдигна вежди.
— Разбира се, щом желаете. Данийл, би ли включил връзката?
Бейли седеше, неудобно скован, докато върху лъскавата повърхност на големия паралелепипед в единия ъгъл на стаята се появи изображението на Джулиъс Ендърби и част от бюрото му. В същия миг Бейли се отпусна и усети, че изпитва към познатата фигура прилив на обич, както и че силно му се иска да се намира в безопасност при него в кабинета или където и да е в Града. Дори и в най-непривлекателните места за производство на дрожди в Джърси.
Сега, след като имаше свидетел, не виждаше причина да се бави. Каза:
— Струва ми се, че проникнах в загадката около убийството на доктор Сартън.
С ъгълчето на окото си видя как Ендърби скочи на крака и нервно (а същевременно — успешно) улови падащите си очила. Като се изправи, комисарят излизаше вън от полето на триизмерното предаване и се принуди отново да седне — с пламнало лице, безмълвен.
Доктор Фастълф бе не по-малко слисан, макар и по много по-тих начин — само наклони глава на една страна. Единствено Р. Данийл остана невъзмутим.
— Искате да кажете — попита Фастълф, — че знаете кой е убиецът?
— Не — отвърна Бейли. — Искам да кажа, че не е имало убиец.
— Какво! — изкрещя Ендърби.
— Един момент, комисарю — каза Фастълф, като вдигна ръка. Беше вперил поглед в Бейли и го попита: — Да не искате да кажете, че доктор Сартън е жив?
— Да, господине, и мисля, че дори зная къде се намира.
— Къде?
— Пред вас — отговори Бейли и твърдо посочи Р. Данийл Оливо.
8. СПОР ЗА ЕДИН РОБОТ
В този миг Бейли усети колко се е разтуптяло сърцето му. Стори му се, че времето е спряло да тече. Р. Данийл както винаги не изрази никакви чувства. Върху лицето на Хан Фастълф се изписа благовъзпитано изумление и толкова.
Но Бейли най-много се вълнуваше как ще посрещне това комисарят Джулиъс Ендърби. Триизмерният приемател, от който гледаше лицето му, не възпроизвежда съвършено. Винаги се явява леко трептене и не съвсем достоверно разлагане на образа. Поради това несъвършенство не можеше да се изтълкува прикритият зад очилата поглед на Ендърби.
Бейли си помисли: „Не се разтапяй пред очите ми, Джулиъс. Имам нужда от тебе“.
Той в същност не смяташе, че Фастълф би действувал прибързано или под напора на чувствата. Бе чел някъде, че вселенците не изповядват никакви религии, но затова пък са ги заменили с хладен и бавен разум, достигащ висините на философията. Вярваше и разчиташе на това. Щяха да си поставят за цел да действуват бавно и то само въз основа на разсъждения.
Ако се намираше сам сред тях, и кажеше каквото току-що чуха, беше сигурен, че никога нямаше да се завърне в Града. Така щеше да се разпореди хладният разум. Плановете на вселенците имаха за тях многократно по-голямо значение от живота на един земен жител. Щяха да намерят подходящо оправдание пред Джулиъс Ендърби. Може би щяха да представят на комисаря трупа му, да поклатят глави и да заявят, че земните жители отново са направили заговор. Комисарят щеше да им повярва. Така бе устроен. Дори да мразеше вселенците, омразата му се дължеше на страх. Нямаше да се осмели да не им повярва.
Ето защо той наистина трябваше да стане свидетел на събитията, при това от сигурно място, далече от точно изчислените защитни мерки, взети от вселенците.
Комисарят каза, като се давеше:
— Ли, съвсем си се объркал. Видях тялото на доктор Сартън.