— Видял си овъглените останки от нещо, за което са ти казали, че е трупът на доктор Сартън — дръзко отвърна Бейли. Мрачно си помисли за счупените очила на комисаря. Това е било неочаквано улеснение за вселенците.
— Не, не, Ли. Познавах доктор Сартън, главата му бе останала незасегната. Той беше. — Комисарят докосна неловко очилата си, сякаш си припомняше и добави: — Разгледах го отблизо, съвсем отблизо.
— А какво ще кажеш за него, комисарю? — попита Бейли и отново посочи Р. Данийл. — Не прилича ли той на доктор Сартън?
— Да, както би му приличала една статуя.
— Човек може да си наложи безизразен вид, комисарю. Ами ако си видял робот, застрелян с бластер? Казваш, че си го разгледал отблизо. Толкова ли отблизо, че да различиш дали краят на обгорената повърхност е наистина разложена органична материя, или нарочно положен карбонизиран пласт върху разтопен метал?
Комисарят изглеждаше отвратен. Каза:
— Приказваш нелепости.
Бейли се обърна към вселенеца.
— Ще разрешите ли да бъде направена ексхумация на тялото, за да бъде изследвано, доктор Фастълф?
Фастълф се усмихна.
— При обикновени обстоятелства не бих се противопоставил, господин Бейли, но за съжаление ние не погребваме покойниците. Сред нас е прието кремирането.
— Много удобно — каза Бейли.
— Обяснете ми, господин Бейли — започна доктор Фастълф — как стигнахте до това необичайно заключение?
Бейли си помисли: „Не се предава. Ако му се отдаде възможност, ще замаже всичко.“ И отвърна:
— Не беше трудно. Да наподобиш робот изисква повече, отколкото да си придадеш замръзнал вид на чертите и да водиш разговор с надути фрази. Бедата за вас, хората от Звездните светове, е, че сте прекалено свикнали с роботите. Стигнали сте дотам, че ги приемате почти за човешки същества. Станали сте слепи за особеностите им. На Земята е по-различно. Имаме силно развит усет към роботите… На първо място, Р. Данийл е твърде типичен човек, за да е робот. Първото ми впечатление беше, че е вселенец. Голямо усилие ми струваше да се приспособя към изявлението му, че е робот. Естествено, причината за това беше, че той наистина е вселенец, а не робот.
Р. Данийл го прекъсна, без никакъв признак на притеснение, че толкова подробно го разискват като тема на разговора. Каза:
— Както ти обясних, колега Илия, създаден бях, за да заема временно място в човешкото общество. Приликата с човек е нарочно търсена.
— Дори дотам ли — попита Бейли, — че да си направят труда да наподобят изцяло такива части от тялото, които обикновено винаги са прикрити от облеклото? Дори дотам, че да наподобят органи, които при един робот нямат смислена функция?
Изведнъж Ендърби каза:
— Как разбра това?
Бейли почервеня.
— Нямаше как да не го забележа в… в мъжките кабини.
Ендърби изглеждаше потресен. Фастълф каза:
— Положително ви е ясно, че за да бъде една прилика от полза, трябва да бъде пълна. За нашата цел половинчатостта е равна на нула.
Бейли рязко попита:
— Мога ли да запуша?
Три лули на ден щеше да бъде нелепа екстравагантност, но той бе понесен от бързия поток на безумието и се нуждаеше от успокоението на тютюна. В крайна сметка, отговаряше на вселенци. Щеше да натъпче лъжите им обратно в собствените им гърла. Фастълф каза:
— Съжалявам, но предпочитам да не пушите.
„Предпочитам“ бе изречено като заповед, Бейли усети това. Прибра обратно лулата, която вече бе обгърнал с длан — уверен, че автоматично ще получи разрешение.
„Естествено, че не — с горчивина си помисли той. — Ендърби не ме предупреди, защото самият той не пуши, но беше ясно от пръв поглед. Логично е. Те не пушат в стерилните си Звездни светове; не пият, нямат човешки пороци. Не е чудно, че са приели роботи в проклетото си… как го нарече Данийл?… C/Fe общество! Не е чудно, че Р. Данийл играе така добре ролята си. Те всички са станали повече или по-малко роботи“. И каза:
— Точното подобие е само една измежду многото черти. Когато го водех у дома, едва не избухна бунт в моя квартал. (И посочи Р. Данийл. Не можеше да се насили да изговори нито неговото име, нито името на доктор Сартън.) Той предотврати нещастието, като насочи бластера си към възбудената тълпа.
— Господи — възкликна бурно Ендърби, — според доклада точно ти…
— Зная, комисарю — прекъсна го Бейли. — Докладът бе направен по данни, дадени от мен. Не исках да ми бъде вписано в досието, че един робот е заплашвал да застреля с бластер жени и мъже.
— Не, не. Естествено — Ендърби явно бе ужасен. Наведе се напред, за да погледне нещо извън обсега на триизмерния приемател. Бейли отгатна какво. Комисарят проверяваше енергийния кабел, за да види дали връзката се подслушва.