— И смятате това за довод в своя полза? — попита Фастълф.
— Без съмнение. Първият закон на роботиката гласи, че роботът не може да навреди на човешко същество.
— Но Р. Данийл не е навредил никому.
— Вярно. В последствие той дори заяви, че не би стрелял в никакъв случай. Въпреки това, аз не съм чувал за робот, който да превъзмогне духа на Първия закон до степен, че да заплашва с бластер човек, дори ако няма намерение да стреля.
— Разбирам. Вие експерт по роботите ли сте, господин Бейли?
— Не, господине. Но съм завършил общ курс по роботика и позитронен анализ. Не съм съвсем невеж.
— Това е хубаво — с доволство каза Фастълф, — но разберете, че аз съм експерт по роботика и ви уверявам, че същността на разума у робота се съдържа в напълно буквалното тълкуване на общоприетото. Не признава наличието на дух в Първия закон, а само се придържа към правилата. При простите модели, с които разполагате на Земята, може би Първият закон е така претоварен с допълнителни осигуровки, че роботите наистина не са в състояние да заплашат човешко същество. Но един усъвършенствуван модел като Р. Данийл е съвсем друго нещо. Ако съм схванал положението правилно, заплахата от страна на Р. Данийл е била необходима, за да се предотврати бунт. Следователно намерението не е било да се навреди на човешките същества. Той се е подчинявал на Първия закон, а не му се е противопоставял.
Бейли вътрешно потръпна, но външно запази пълно спокойствие. Щеше да стане трудно, ако се опиташе да участва при равни условия в играта на вселенеца. Каза:
— Можете да отхвърлите поотделно всеки довод, но като цяло те водят само до едно заключение. Снощи, когато обсъждахме така нареченото убийство, този лъже-робот заяви, че е бил превърнат в детектив, като в позитронната му схема са вложили нов мотив. Не за друго, представете си, а за справедливост.
— Гарантирам за това — каза Фастълф. — Включиха му го преди три дни под мое ръководство.
— Мотив за справедливост? Справедливостта, доктор Фастълф, е абстракция. Само човешки същества могат да употребят този термин.
— Ако разбирате така понятието „справедливост“, то е абстракция; ако кажете, че то представлява действие, когато всеки си получава заслуженото според схващанията за това кое е правилно или тем подобни, аз приемам довода ви, господин Бейли. Човешкото възприемане на абстракциите не може да бъде вложено в позитронен мозък на дадения етап на познание.
— Тогава вие… вие, като експерт по роботика, приемате твърдението ми?
— Разбира се. Въпросът е какво е имал предвид Р. Данийл, когато е употребил думата „справедливост“.
— В контекста на разговора ни той имаше предвид това, което подразбирате вие, аз или което и да е човешко същество, а не някой робот.
— Защо не помолите него, господин Бейли, да ви обясни понятието?
Бейли усети, че губи увереността си. Обърна се към Р. Данийл:
— Е?
— Да, Илия?
— Как ще го определиш?
— Справедливостта, Илия, е това, което съществува, когато всички закони се прилагат строго.
Фастълф кимна.
— Едно добро определение за робот, господин Бейли. Желанието да се прилагат строго законите беше вградено в Р. Данийл. „Справедливост“ за него е много конкретно понятие, тъй като се основава на строгото прилагане на законите, което от своя страна се основава на съществуващите специфични и точни закони. В него няма нищо абстрактно. Човешкото същество може да отличи факта, че въз основа на абстрактния морален кодекс някои закони могат да бъдат лоши и тяхното прилагане да е несправедливо. Какво би казал, Р. Данийл?
— „Несправедлив закон“ — отвърна с равен глас Р. Данийл — е противоречиво понятие.
— Противоречиво е за един робот, господин Бейли. Ето, разбирате, че не бива да смесвате справедливостта според вас и според Р. Данийл.
Бейли рязко се обърна към Р. Данийл и каза:
— Снощи излезе от апартамента.
Р. Данийл отвърна:
— Вярно е. Ако с това съм те притеснил, извини ме.
— Къде ходи?
— В мъжките кабини.
За миг на Бейли му се стори, че се олюлява. Според него това беше верният отговор, но не очакваше, че така ще му отговори Р. Данийл. Усети, че увереността му се изпарява още повече, и все пак твърдо реши да се придържа към линията си. Комисарят гледаше, а скритите зад лещите очи се местеха от единия на другия. Бейли вече не можеше да се оттегли, независимо какви извъртания използуваха срещу него. Трябваше да поддържа становището си. Каза:
— Когато стигнах до моя квартал, той настоя да влезе в кабините с мене. Предлогът му бе недомислен. През нощта излезе и отново е ходил там, както току-що си призна. Ако беше човек, бих казал, че е имал всичките основания и права да постъпи така. Очевидно е. Но за един робот такова отиване е безпредметно. Единственото заключение е, че той е човек.